Бумът на изкуствения интелект (AI) разпалва глобална надпревара за капитали, която кара централните банкери да се подготвят за бъдеще с трайно по-високи лихви, а правителствата – за необходимостта да затегнат бюджетната дисциплина след години на щедри разходи.
От чипове и центрове за данни до електропреносни мрежи и телекомуникационна инфраструктура – правителства и компании наливат огромни средства в проекти, пряко или косвено свързани с AI. Това стимулира световната икономика, но същевременно оскъпява заемния капитал.
Централни банкери от най-големите икономики, събрали се в Банкок, предупредиха, че инвестиционният бум създава нов инфлационен натиск и финансови рискове. Причината е, че огромните разходи се правят много преди да се проявят обещаваните от изкуствения интелект ползи за производителността.
Ако сте централен банкер, трябва да осъзнаете, че това е шок за икономиката“, заяви председателят на Федералния резерв Кевин Уорш по време на годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка в Банкок. „Очевидно е, че той засяга търсенето много преди да започне да влияе върху предлагането.“
Според Уорш САЩ вече се възползват от разширяваща се вълна от инвестиции. Той обаче предупреди, че преходът може да бъде „много неравен“, тъй като инвеститори, компании и политици все още се опитват да разберат кои ще бъдат големите печеливши от новата технология.
Няколко негови колеги от Г-20, които също участват в срещите в тайландската столица, предупредиха, че дори леко преосмисляне на оптимистичните очаквания за печалбите от AI може да предизвика сериозни сътресения на финансовите пазари. Разпродажбите на акции на азиатски технологични компании през тази седмица вече показаха колко чувствителни са инвеститорите.
Глобалната битка за капитали
Дискусията бележи рязка промяна спрямо годините след финансовата криза от 2008 г., когато основните притеснения на централните банки бяха прекомерните спестявания в световен мащаб и упорито ниската инфлация.
Днес проблемът изглежда противоположен – твърде голямо търсене на капитал.
В световен мащаб се води битка за пари. Инвестициите в изкуствен интелект са един от основните фактори, които повишават цената на капитала“, коментира пред Reuters Мартинш Казакс, член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Натискът се засилва и от мащабните държавни заеми. Правителства от САЩ до Япония и Германия увеличават задлъжнялостта си, за да финансират отбраната, индустриалните си политики и енергийните проекти.
За централните банки това означава, че т.нар. неутрален лихвен процент, известен като R-star (r*), вероятно се повишава. Това е равнището на лихвите, при което паричната политика нито стимулира, нито ограничава икономическата активност.
Проблемът при изчисляването на R-star в момента е, че звездите са скрити зад облаци, а облаците са толкова гъсти“, коментира управителят на Южноафриканската резервна банка Лесетя Кганяго. „Знаем, че неутралният лихвен процент е по-висок, но не знаем колко точно.“
По-високият неутрален процент означава, че едно и също равнище на лихвите вече ограничава икономиката по-слабо, отколкото се е смятало досега.
Възможно е средните лихвени проценти да останат малко по-високи“, посочи главният икономист на Английската централна банка Хю Пил.
Японската централна банка вече посочи търсенето, свързано с AI, като един от факторите за последните си увеличения на лихвите. Според институцията инфлационният натиск, породен от инвестициите, става все по-широкообхватен и устойчив.
Икономистите очакват Английската централна банка да повиши лихвите на следващото си заседание на 5 ноември. ЕЦБ и Федералният резерв вече предприеха увеличения през септември, а финансовите пазари залагат на нови стъпки в същата посока през декември.
Краят на евтините пари
Перспективата за трайно по-високи разходи по заемите поставя сериозно предизвикателство пред правителствата, натрупали големи дългове през годините, когато лихвените проценти се задържаха близо до нулата.
Доходността по държавните облигации се повишава в световен мащаб, като през последните седмици на някои пазари достигна равнища, невиждани отпреди глобалната финансова криза. Еврозоната, и особено силно задлъжнялата Франция, се смятат за особено уязвими.
Голяма част от инвестиционния бум около изкуствения интелект е съсредоточена в САЩ и в по-малка степен в Япония и други части на Азия. Европа засега има сравнително малко очевидни печеливши от тази тенденция, сред които се открояват ASML и Siemens.
В същото време европейската икономика е изправена пред по-високи енергийни разходи заради войните в Иран и Украйна. Това допълнително засилва инфлационния натиск и ограничава възможностите на правителствата да финансират разходите си.
Има специфични обстоятелства, заради които някои държави са по-силно засегнати. Франция е показателен пример“, заяви председателят на ЕЦБ Кристин Лагард по време на събитие на CNN в Банкок.
По думите ѝ решението на френските проблеми трябва да бъде намерено преди всичко в самата страна.
Първото и основно решение е във Франция. И то е свързано с фискалната политика“, подчерта Лагард.
Източник: Economic.bg
