Точно 2 работни дни ще има Центърът за градска мобилност (ЦГМ), за да направи изчисления за няколко варианта на увеличение на заплатите в транспортните дружества и да излезе с предложение за икономическа рамка на градския транспорт. Тя пък ще се гледа на следващи заседания на комисии в Столичния общински съвет. Това е резултат от близо 3-часовото общо заседание на три комисии – по транспорт, по финанси и по икономика.
Първоначален вариант на такава рамка, която предвижда увеличение с 300 лв. за всички служители в четирите транспортни дружества, бе представен от общинските съветници Иван Таков (БСП), Димитър Вучев (ГЕРБ) и Прошко Прошков (ГЕРБ). Оказа се обаче, че останалите общински съветници не са запознати с нея и така се наложи почивка от 30 минути, за да може информацията да стигне до всички.
Разчетите са така направени, че да се осигури това, което се очаква от синдикатите – по 300 лв. на всеки един служител към основното възнаграждение от дата 1 април“, обясни Димитър Вучев.
Припомняме, че Таков, Вучев и Прошков са председатели на съответните комисии – по транспорт, по икономика, и по финанси. Те, заедно с Карлос Контрера (ВМРО), по-рано през деня бяха с премиера Росен Желязков, лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и финансовия министър Теменужка Петкова, когато бе обявено, че държавата ще предостави 15 млн. лв. за увеличение на заплатите.
Малко след призива на Борисов транспортът да бъде възстановен, от синдикатите съобщиха, че от вторник блокадата се вдига.
И трите комисии приеха предложението на Диана Тонова (БСП) дружествата да предоставят информация за оптимизация на дейността, числеността и структурата на състава си.
Друго предложение от Бойко Димитров (ПП-ДБ) пък ЦГМ да изготви още два варианта за увеличение на заплатите бе прието единствено от Комисия по икономика, но бе отхвърлено в комисиите по транспорт и финанси. То предвижда да се представи втори вариант на икономическа рамка при увеличение на основната заплата на служителите в дружествата със 100 лв. плюс 100% увеличение на бонусите в електро- и автотранспорта. Третият вариант трябва да анализира увеличение на заплатите в четирите дружества с 200 лв. както и двоен бонус за електро- и автотранспорта.
Дебатите
Финансовият разчет, представен от Вучев, показва, че общите разходи за изпълнение на транспортната задача възлизат на 279 млн. лв. Разбивката е: 76 млн. лв. за електротранспорт, 8 млн. лв. за електробуси, 47 млн. лв. за метрото, 111 млн. лв. за автотранспорта и 36 млн. за частния оператор.
Тук обаче дойде и големият спор – как ще се покрие дефицитът. Според Симеон Ставрев („Демократична България“), само предложеното увеличение със 100 лв. и допълнителен бонус от 100 лв. води до 10 млн. лв. допълнителен недостиг, а вариантът със 300 лв. означава 49 млн. лв. повече. Той подчерта, че това се случва на фона на собствени приходи на ЦГМ от около 100 – 110 млн. лв. на година, докато само заплатите възлизат на 220 – 230 млн. лв. Ставрев предупреди, че ако разходите продължат да се увеличават без покритие, заплатите може да не могат да бъдат изплатени до края на годината.
Как ще ги платим? От пари за детски градини ли? От преходни остатъци?“, попита той, допълвайки, че подобна политика рискува да доведе до верижен срив в системата или до рязко увеличение на цената на билетите и отлив на пътници.
Подобни критики отправи и Борис Бонев („Спаси София“), който нарече подхода „несериозен“ и подчерта липсата на реални реформи и мерки за оптимизация.
От своя страна, Вучев защити предложението с аргумента, че общественият транспорт е социална услуга и по определение е на загуба, а държавата трябва да покрива този дефицит. Прошков пък увери, че дефицитът не е 70 млн. лв., както твърдят някои опоненти, а не повече от 20 млн. лв. след калкулация на трансферите от държавата – оповестените днес 15 млн. лв., както и очаквани 19 млн. лв. за охрана на метрото.
Значителна част от съветниците се възпротивиха и на самата процедура – че не са имали време да се запознаят с документа, че той няма придружаващ анализ, а решения се очакват на момента.
Аз лично това писмо никога не съм го виждал“, заяви Ивайло Йонков (Синя София).
Андрей Зографски (ПП-ДБ-СС) пък определи рамката като „престъпна“ заради липсата на финансово покритие и анализ.
Темата със стачката също не беше подмината – Грети Стефанова (ДБ) обвини Бойко Борисов, че разпорежда кога да спре протестът, и подчерта, че не може със „света троица“ – Таков, Прошков и Контрера – да се решава бюджетът на столицата.
Ваня Григорова (БСП) обвини колегите си в „несериозност“ заради забавянето на преговорите със синдикатите и пренебрегването на предупрежденията за предстоящи стачни действия. По думите й синдикатите са били принудени да прибегнат до „болезнени“ методи, за да бъдат чути. Тя настоя за гаранции, че приетата рамка ще бъде изпълнена.
Гергин Борисов (ПП-ДБ-СС) изрази недоумение от противоречивите сигнали, изпращани от общинските съветници, питайки:
Ако ние сме решението на кризата, защо беше целият този вой по кмета?“.
Той критикува и предложението за „300 лв. на калпак“, като настоя за увеличение на заплатите единствено на шофьорите, ватманите и сервизните работници.
Ако тия пари бяха отпуснати преди седмица, нямаше да има проблем с транспорта“, заяви още той.
Източник: Economic.bg
