„Окачените бутонки“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Италианският футбол винаги се е славел с дефанзивната си игра, но отвъд „катеначото“ се отличават имената и на някои легендарни нападатели. От Франческо Тоти, през Алесандро Дел Пиеро, до Филипо Индзаги. Последният се превърна в истинска легенда за Милан, въпреки че преди това отбеляза не малко голове и за Ювентус. Във фокуса на днешната статия обаче не е Пипо, а един друг италиански нападател, който с представянето си на терена накара мнозина да го сравняват с легендарния Индзаги.
Алберто Джилардино – един от големите нападатели на италианския футбол
Алберто Джилардино е име, което съвременните фенове на италианския футбол помнят добре. В кариерата си той обиколи 12 различни клуба, като само веднъж напусна родната си Италия. Започва професионалния си път в Пиаченца, а още в ранните му години започват да го сравняват с големия Филипо Индзаги. Причината е, че притежава същия опортюнизъм, позициониране и чувство към гола. След Пиаченца прекарва две години във Верона, откъдето прави и ключов трансфер за бъдещето си.
Сравненията с Индзаги накрая го събират с Пипо в Милан
През 2002 г., когато е на 20 години, Джилардино подписва с Парма. Там за 3 години вкарва 50 гола. В последния си сезон отбелязва страхотна задна ножица, с която спасява Парма от изпадане. А след блестящите си изяви в атака, идва и първата мегаоферта – Алберто е пожелан от гранда Милан и не чака втора покана. Следващите три години – от 2005-та до 2008-ма, са незабравими за Джилардино. Той става световен шампион с Италия през 2006 г., а през 2007 г. печели и Шампионска лига с „росонерите“, заедно с Пипо Индзаги.
Джилардино намира своя дом във Фиорентина
След като няколко години играе в един от най-силните клубове в света, Джилардино избира да продължи кариерата си във Фиорентина. Там се утвърждава като титуляр и започва да трупа още голове в италианския футбол. Играе за „виолетовите“ от 2008 до 2012 г. През есента на 2009-та изиграва и може би най-паметния си двубой за националния отбор на Италия: в последния квалификационен мач за Мондиал 2010 срещу Кипър успява да отбележи хеттрик в последните 12 минути и да направи обрат от 0:2 до 3:2 за страната си.
Странният трансфер зад граница
На 30-годишна възраст, вече преминал пика на кариерата си, Алберто Джилардино напуска Фиорентина и заиграва в Дженоа. Оттам пък е преотстъпен на Болоня. След две години в Дженоа идва изненадващ трансфер в посока… Китай. Отива в местния Гуанджоу и китайското първенство, където се опитват да наберат популярност с привличането на много европейски футболисти. С китайците успява да стане шампион на страната, а след това прекарва период под наем в бившия си тим Фиорентина.
Джилардино е 10-ти по голове в италианската Серия А за всички времена
От 2015 до 2018 г. Джилардино сменя общо четири отбора в Италия – Палермо, Емполи, Пескара и Специя. Така той играе за впечатляващите 11 различни италиански отбора, като най-сериозна следа оставя в отборите на Фиорентина, Парма и Милан. Мнозина вероятно ще се изненадат, но Джилардино има същия брой голове в Серия А като Алесандро Дел Пиеро – по 188. Това ги нарежда на 10-о място сред вечните голмайстори в италианското първенство. Джилардино вкарва и с 32 гола повече от Индзаги, с когото го сравняват от началото на кариерата му.
Това, с което винаги ще бъде помнен, е запазената му марка след всеки отбелязан гол – да имитира свирене на цигулка пред екзалтираните тифози. А цигулката наистина му прилягаше – заради елегантния стил, с който бележеше голове на терена.
Автор: Стефан Йорданов
Още от „Окачените бутонки“: Бе „чудо“ във Висшата лига, преди глезенът му да стане „като на 90-годишен“ и да го откаже от футбола
Източник: Актуално
