„Окачените бутонки“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Когато един футболист се пенсионира, неговото име често бива забравено от световната аудитория и единствено се помни от най-верните фенове. Това обаче не може да се каже за Давид Жинола, който e добре познат на феновете на „великата игра“, дори след като минаха над 20 години, откакто той се пенсионира. Французинът не беше просто един спортист, той не блестеше единствено с изявите си по игрището, а и с аурата, която носеше извън него.
Началото във Франция за „Великолепният“
Жинола е роден през 1967 година в скромното френско градче Гасин, а кариерата му започва в съседния Тулон. След това играе в парижкия Расинг и Брест. Французинът отрано изпъква с външния си вид, страхотната си техника и екстравагантния си стил на игра. Той не е типичното крило, което разчита само и единствено на скорост – по-скоро предпочита да минава между линиите, да се надиграва с опонента и да го преодолява с финт, изпълнен с увереност.
Пробивът на по-висшата сцена за Жинола идва с екипа на Пари Сен Жермен. Той се присъединява към клуба през 1991 година и бързо се превръща в любимец на феновете въпреки ясно изразената си пристрастност към свирепия враг на парижкия тим – Олимпик Марсилия. С новата фланела французинът спечелва 4 трофея – Френския шампионат, Купата на лигата и два пъти Купата на Франция. Той помага на отбора да се изяви като сериозна сила в международния футбол години преди да пристигнат богатите собственици от Катар.
„Убиецът на френския футбол“, чийто провал помогна на България да се класира за Мондиала през 1994 година
Въпреки всичката слава, с която разполага кариерата на Жинола, един момент му коства участия с националния отбор. През 1993 се състои легендарния мач между Франция и България за класиране за Мондиала през 1994 година. Във финалните секунди именно лошо центриране на футболиста дава притежанието на топката на „лъвовете“, което довежда до паметния гол на Емил Костадинов. „Петлите“ биват елиминирани и за втори път подред не участват на Световно първенство.
След финалния съдийски сигнал треньорът на националния отбор Жерар Улие, който на няколко пъти е влизал в сблъсък с Жинола, нарича футболиста „убиецът на френския футбол“. Играчът години наред страда поради поставеното му прозвище и за цялата си кариера изиграва само 17 мача с екипа на Франция.
Новото начало в Англия, което върна щастието във футбола на французина
Въпреки че Франция обърна гръб на Жинола, Англия го приветства както не беше правил с никой друг. През 1995 година, когато се очаква футболиста да премине в Барселона, той всъщност прави трансфер в Нюкасъл. Джордитата, тогава водени от Кевин Кийгън, се затвърждават като един от най-добрите и най-приятни за гледане отбори във Висшата лига по това време. Няколко години се борят с Манчестър Юнайтед за титлата, а страхотните изяви на френския талисман продължават.
Пикът на кариерата на Жинола в английския футбол идва през 1999 година. Французинът тогава играе за Тотнъм и спечелва призовете „Играч на годината на Професионалната футболна асоциация“ и „Играч на годината на футболните журналисти“. Отборът му дори не се бори за титлата, всъщност завършва извън топ 4, но индивидуалните представяния на футболиста са на ниво от световна класа.
Живот след футбола
Жинола се пенсионира през 2002 година и противно на очакванията, той се превръща в телевизионна звезда. Участва във филми, предавания и реалити шоута. Става модел и рекламно лице на редица известни марки, сред които дори Л‘Ореал.
През 2015 година започва рекламна кампания за желанието си да се кандидатира за президентството на ФИФА. Тази негова амбиция не среща успех обаче. Година по-късно Жинола претърпява жесток инцидент. През 2016-а по време на благотворителен мач французинът получава сърдечен арест. Изпада в кома, а за няколко минути дори е считан за клинично мъртъв. Той все пак се възстановява, дори без никакви мозъчни последствия, но докторите го определят като „изключително късметлив“.
Давид Жинола – не просто един футболист, а емблематична личност
Жинола може и да не е спечелил много трофеи, нито пък да е доминирал със статистика, но неговата игра никога не беше такава. Неговия стил беше изпълнен с грациозност, техника и великолепна индивидуалност. Той беше типа играч, който привличаше вниманието на феновете, дори когато отборът му не беше фаворит в определен мач. Кариерата на французина служи като доказателство, че стилът и интересният характер може да осигури славата на един футболист години, след като са забравени головете.
Автор: Ростислав Димитров
ОЩЕ от „Окачените бутонки“: Любимият на „Анфийлд“ французин, който почти изгуби крака си преди да започне кариера като диджей
Източник: Актуално
