Изследване върху 117 различни вида бозайници показва, че животните, на които е било предотвратено да имат потомство, са живели по-дълго – средно около 10% повече от тези, които са се размножавали.
Резултатите предполагат, че физическите натоварвания, свързани с размножаването, включително бременността и хормоналната активност, могат да съкращават продължителността на живота.
Записи от зоопаркове и аквариуми съдържат информация за раждания, смъртни случаи и години, през които са били използвани методи за контрол на размножаването. Това е позволило на екипи от Университета в Отаго да направят рядко сравнение.
След анализ на тези данни доцент Майк Гарет установява връзка между предотвратеното размножаване и по-дългата преживяемост.
При широк анализ неговият екип открива по-висока продължителност на живота както при животни с дългосрочен контрол на раждаемостта, така и при такива с постоянна стерилизация.
Тъй като храната, подслонът и ветеринарната грижа са били еднакви, изследването изолира самото размножаване като ключов фактор, който натоварва организма и намалява дълголетието.
При мъжките бозайници се наблюдава увеличаване на продължителността на живота, когато тестисите са премахнати чрез кастрация – в някои случаи до 19% по-дълъг живот.
Същият ефект не се наблюдава при вазектомия – операция, която блокира сперматозоидите, но не променя хормоните.
Тестисите произвеждат тестостерон, а този хормон стимулира растежа и по-рисково поведение. Премахването му може да намали натоварването върху организма.
„Това показва, че ефектът идва от премахването на тестостерона и влиянието му върху основните механизми на стареене, особено в ранното развитие“, казва Гарет.
Тъй като ползите при мъжките зависят от премахването на хормоните, това подсказва, че биологичните процеси, а не просто безплодието, влияят върху продължителността на живота.
Женските бозайници също живеят по-дълго, когато бременността е предотвратена, независимо дали чрез хормонална контрацепция или чрез операция.
Бременността и кърменето изискват много енергия и хранителни вещества, а цикличните хормонални промени карат тъканите постоянно да се възстановяват.
Според учените менопаузата може да се вписва в тази логика – спирането на ражданията може да защитава здравето на по-възрастните жени и да позволи грижа за внуците.
Но при хората фактори като диета, медицина и социална подкрепа също влияят силно, така че резултатите при животните не могат директно да се приложат към хората.
Новите доказателства показват връзка между по-дългата продължителност на живота при бозайниците и намаленото размножаване, като мъжките и женските получават ползите по различни биологични механизми.
По-доброто разбиране на тези механизми може да помогне за разработването на стратегии за по-здравословно стареене, като същевременно решенията за човешкото размножаване трябва да останат въпрос на лични ценности и свободен избор.
Изследването е публикувано в научното списание Nature.
Четете още: Учени изследваха витамин D при COVID и откриха неочаквана следа
Източник: Banker.bg
