Човечеството използва едни и същи средства за познание и изтребление, технологичната революция върви ръка за ръка със самоунищожението
Има достатъчно информация, че живот може да се търси както на Марс, така и на спътниците на Юпитер и Сатурн. Затова НАСА и Европейската космическа агенция планират експерименти, които търсят живот в Слънчевата система.
Ако действително се намери живот на съседните планети, след като за 3 млрд. години животът на Земята е успял да създаде мислещи, търсещи и изследващи хора, тогава изскача въпросът къде са „другите“, които би трябвало да са възникнали няколко милиарда години преди нас? Но преди да стигнем до там, трябва да отговорим на въпроса как от обикновени органични молекули получаваме нещо, което е милиони пъти по-голямо.
Програмата на СУ „Св. Климент Охридски“ по астробиология е уникална, защото кандидатът трябва да приложи методите на физиката, химията, биологията, астрономията, геологията, философията, събрани в четири семестъра. И когато дойдат пробите от Марс, да може да ги анализира. Амбицията е България да бъде водеща при анализирането на материала от Червената планета, както и от Луната. Много ни се иска наш студент да стане астронавт в експедиция до Марс. Има българи в чужбина, които искат да се завърнат у нас, за да изучават „Астробиология“.
През декември програма „Астробиология“ ще представи своя „аналогов“ астронавт в 10-дневна мисия – реална симулационна космическа мисия. Наричаме астронавта аналогов, защото мисията е аналогична на космическата.
Радиацията е най-тежкият проблем за човека в космическото пространство. Космосът „поевтинява“ и човекът вече е космически вид.
Софийският университет скоро ще има своя извънземен спътник СУ-САТ-1 и това не е химера.
Това споделиха в СТУДИО БАНКЕРЪ изтъкнатите учени акад. Николай Денков, доц., Владимир Божилов и д-р Петър Ефтимов.
Още от интервюто:
Какви научни последици може да има откриването на живот в Слънчевата система?
Какво съдържание и какви възможности предлага магистърската програма „Астробиология“ на СУ „Св. Климент Охридски“?
Как уязвимият човешки организъм може да бъде „изнесен“ в по-далечни предели на космическото пространство?
Какви цели и задачи постави научната фантастика на съвременната наука?
Каква е връзката между закона за нарастване на ентропията и законите на еволюцията?
Вижте първата част от интервюто с Николай Денков, Владимир Божилов и Петър Ефтимов
Вижте други събеседници в СТУДИО БАНКЕРЪ
Източник: Banker.bg
