Днес, в три обзорни статии, публикувани в The Lancet, 43 експерти по обществено здраве от цял свят отправят призив към правителствата да въведат политики, насочени към намаляване на консумацията на ултрапреработени храни, които – както пишат – водят до глобално увеличение на случаите на затлъстяване и хронични заболявания.
Статиите обобщават години научни доказателства за връзките между тези храни и лошото здраве, както и тяхното нарастващо присъствие по света и политиките, които биха могли да променят тенденцията, казват експертите. Без по-строга регулация на компаниите, които произвеждат и рекламират тези храни, здравето на хората ще продължи да се влошава.
„Големите хранителни корпорации превземат пазара“, казва Бари Попкин, водещ автор на една от статиите и професор по хранене в Училището по обществено здраве Gillings към Университета на Северна Каролина.
Ултрапреработените храни представляват повече от половината от дневния калориен прием в Съединените щати и Великобритания. В страните с по-ниски или средни доходи са по-слабо разпространени, но проучвания показват, че се увеличават. В световен мащаб продажбите им са достигнали 1,9 трилиона долара през 2023 г., спрямо 1,5 трилиона през 2009 г., а осем компании контролират около 42 процента от пазара, според The Lancet.
Покачването на консумацията има сериозни последици за здравето, казва Карлос Монтейро, епидемиолог и професор емеритус в Университета в Сао Пауло. Изследванията върху тези храни – обикновено описвани като продукти, направени с „ингредиенти, които няма да намерите в домашната кухня“ – значително нарастват, след като той и негови колеги публикуват дефиниция за категорията през 2009 година.
В една от статиите авторите идентифицират 104 проучвания, свързващи ултрапреработените храни с заболявания като диабет тип 2, затлъстяване, сърдечни заболявания, бъбречни заболявания и болест на Крон.
„Данните са огромни и показват отново и отново как тези храни вредят на организма“, казва Лора Шмит, професор по здравна политика в Калифорнийския университет в Сан Франциско.
Авторите предлагат правителствата да приемат политики като данъци върху подсладените напитки и предупредителни етикети върху определени ултрапреработени храни – особено тези с високо съдържание на захар, мазнини или сол. Те препоръчват и ограничения в маркетинга към деца, както и намаляване на употребата им в училищни менюта. Подобни мерки вече са били ефективни срещу тютюнопушенето, казва д-р Шмит.
Хранителните компании се противопоставят на някои от регулациите. Според Роко Реналди, генерален секретар на Международния алианс за храни и напитки, мерките могат да ограничат достъпа до „хранителни и безопасни продукти с дълъг срок на годност“.
Въпреки това, в страни, където регулациите са въведени, резултатите вече се виждат. Например през 2016 г. Чили въвежда предупредителни етикети за храни с високо съдържание на захар, сол, мазнини или калории. Само година по-късно делът на продуктите, нуждаещи се от етикет, спада от 51% на 44 процента.
Д-р Дейвид Лудвиг от Харвард твърди, че дефиницията за ултрапреработени храни е неточна и че трябва повече дебат дали категорията е правилната цел за политики.
Авторите признават критики, но смятат, че наличните доказателства са достатъчни за действие.
„Трябва да се замислим дали наистина това е хранителният режим, който искаме“, казва д-р Шмит. „Не е неизбежно.“
Четете още: Какво се случва с черния ви дроб, когато консумирате соя?
Източник: Banker.bg
