Изкушаващо е да възприемаме ролята на мускулите в тялото като обикновен механичен двигател. Истината обаче е много по-сложна: нашите мускули функционират като ендокринен орган, който може да влияе практически на всяка система в организма.
Когато мускулът се съкращава, се освобождават стотици молекули, известни като миокини – вещества, които са жизненоважни за правилното функциониране на тялото.
Откриването им преобрази съвременната физиология и доведе до идеята, че „упражненията са лекарство“.
Но тази концепция не е достатъчна.
Всъщност можем да стигнем още по-далеч и да кажем, че физическата активност е толкова необходима за здравето ни, колкото дишането или храненето, а заседналият начин на живот и липсата на движение могат да бъдат определени като източник на болести.
Миокините са хормони, които комуникират чрез кръвния поток с различни органи, като мозъка, мастната тъкан, черния дроб, костите и имунната система. Според обзор от 2024 г. именно те обясняват защо упражненията са полезни за имунната система.
Най-изследваният миокин до момента е интерлевкин-6 (IL-6). Макар че се отделя и в покой, по време на високоинтензивни или аеробни тренировки нивата му могат да се увеличат до 100 пъти.
Също така важни са иризинът, който е ключов за поддържането на баланса на телесните мазнини, и мозъчният невротрофичен фактор (BDNF), който участва в невропластичността и когнитивната функция.
Упражненията стимулират и други органи да освобождават екзеркини – вещества със също толкова голямо значение. Преглед от 2022 г. разкрива ролята им за сърдечно-съдовото, метаболитното, имунното и неврологичното здраве.
Ако сме неактивни – което означава, че в тялото ни циркулират малко екзеркини – рискът от заболявания и общата смъртност се увеличава.
Как миокините действат в различните части на тялото
Имунна система
Скорошни публикации идентифицират поне девет миокина, които влияят върху правилното функциониране на имунната система.
Сред тях са иризинът, декоринът и интерлевкините IL-6, IL-7 и IL-15. Освобождаването им по време на упражнения стимулира размножаването и диференциацията на имунните клетки, като засилва имунното наблюдение.
Те също така намаляват хроничното системно възпаление – ключов фактор за предотвратяване на много метаболитни и сърдечно-съдови заболявания. Например IL-6 действа като противовъзпалителен сигнал, който може да регулира активността на лимфоцитите, макрофагите и NK-клетките.
Нервна и неврокогнитивна система
Мускулите оказват пряко влияние върху мозъка чрез т.нар. „мускулно-мозъчна ос“.
Доказателства показват, че молекули като BDNF, иризин и катепсин B могат да стимулират образуването на нови неврони. Те също са свързани с подобрено учене и памет и предпазват от когнитивния спад, свързан с невродегенеративните заболявания.
Например иризинът се свързва с повишени нива на BDNF в хипокампуса – област от мозъка, критично важна за паметта. Катепсин B пък подпомага регенерацията на невроните и подобрява когнитивните способности.
Този набор от химически сигнали обяснява защо физически активните хора имат по-нисък риск от когнитивен спад и по-добро емоционално здраве.
Мозъкът „слуша“ какво казват мускулите, когато се съкращават, и реагира, като се адаптира и става по-силен.
Метаболизъм на глюкозата и мазнините
По време на упражнения IL-6 играе ключова роля в мобилизирането на мастни киселини от мастната тъкан, особено от висцералната мазнина (натрупваща се в коремната кухина и представляваща по-голям риск).
Това подпомага изгарянето на мазнини и помага за поддържането на нивата на кръвната захар.
IL-6 също регулира чувствителността към инсулин, позволявайки на мускулите да усвояват глюкозата по-ефективно. Този механизъм обяснява част от ползите на упражненията за предотвратяване на диабет тип 2.
Като цяло мускулите действат като „метаболитен термостат“, който регулира разхода на енергия и определя кога енергията да бъде мобилизирана, съхранена или използвана в зависимост от физическата активност.
Сърдечно-съдова система
Макар че упражненията при пациенти със сърдечни заболявания трябва да бъдат предписвани от медицински специалист, като кардиолог или физиотерапевт, те могат да помогнат за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания.
Физическата активност предизвиква освобождаването на екзеркини, които подпомагат разширяването на кръвоносните съдове, подобряват съдовата функция и намаляват сковаността на артериите.
Това обяснява защо физически активните хора имат по-нисък риск от високо кръвно налягане, коронарна болест на сърцето и сърдечна недостатъчност.
Кости и остеопороза
Мускулите взаимодействат и със скелета. Множество миокини подпомагат образуването и ремоделирането на костите чрез стимулиране активността на остеобластите (клетките, изграждащи костите) и регулиране на костната минерална плътност.
Това е необходима добавка към механичните натоварвания от упражненията и помага за предотвратяване и борба с остеопорозата.
Потискане на тумори и намален риск от рак
Статия, публикувана в The Lancet Oncology, определя заседналия начин на живот като рисков фактор за повече от 10 вида рак.
Това отчасти се обяснява с факта, че по време на упражнения се освобождават миокини, които потискат разпространението на раковите клетки и намаляват увреждането на ДНК от потенциално злокачествени клетки.
Към това можем да добавим и способността на упражненията да мобилизират имунни клетки, които могат да разпознават и унищожават туморни клетки в ранните етапи на растеж.
Дори само една тренировка значително повишава нивата на миокини, способни да потискат растежа на ракови клетки.
Всички тези доказателства показват, че мускулите ни действат като ендокринен орган.
Всяко едно мускулно съкращение изпраща сигнали, които регулират вътрешния баланс на тялото – което означава, че движението е биологично необходимо, за да функционират правилно системите в организма.
Четете още: 10 грешки при ходене, които дори не осъзнавате, че правите
Източник: Banker.bg
