Масовите протести в Иран, предизвикани от срива на националната валута и неконтролируемата инфлация, се превърнаха в най-дълбокото политическо и обществено предизвикателство за Ислямската република от десетилетия насам. Това, което започна като икономическо недоволство, бързо прерасна в открито отхвърляне на теократичния модел на управление и авторитета на върховния лидер аятолах Али Хаменей.
Хиляди иранци излязоха по улиците с лозунги, които вече не призовават за реформи, а за край на режима. Реакцията на властта, белязана от безпрецедентна жестокост, само задълбочи усещането, че тя е изчерпала възможностите си.
По данни, разпространени от ирански източници и международни организации, повече от 2 500 души са загинали за малко повече от две седмици протести. Сред жертвите има както демонстранти, така и представители на силите за сигурност, но преобладаващата част са цивилни.
Арестуваните са над 18 000 души. Подобно ниво на насилие няма аналог в Иран поне от началото на XXI век.
ООН потвърждава, че репресиите включват масови арести, заплахи за екзекуции и употреба на смъртоносна сила срещу мирни демонстранти. Иранската държавна телевизия за първи път официално призна за „много мъченици“, като опита да прехвърли вината върху „въоръжени и терористични групи“.
В същото време 86-годишният върховен лидер Али Хаменей изглежда е загубил моралния и политическия си авторитет. Според редица наблюдатели, включително германския канцлер Фридрих Мерц, режимът в Техеран може би е изправен пред последните си дни или седмици.
Водещ аргумент е, че след войната с Израел през лятото на 2025 г. и последвалата икономическа катастрофа, легитимността на властта ерозира ускорено. Опитите на режима да всее раздор сред протестиращите, като едновременно признава икономически трудности и обвинява чужди тайни служби в организиране на демонстрациите, засега не дават резултат.
На международната сцена кризата в Иран предизвика остра реакция, най-вече от страна на Съединените щати. Президентът Доналд Тръмп открито призова иранците да разширят протестите и да завземат правителствени сгради, като обещава помощ от Вашингтон. В публикация в социалната мрежа „Трут соушъл“ той използва безпрецедентна острота в призивите си.
„Ирански патриоти, продължете да протестирате – завземете правителствените учреждения! Запазете имената на убийците и изнасилвачите. Те ще платят висока цена. Отмених всички срещи с ирански представители, докато безсмисленото убийство на протестиращите не спре. Помощта е на път“, написа Тръмп и завърши посланието си с акронима MIGA (Make Iran Great Again – Да направим Иран отново велик).
Впоследствие американският държавен глава наистина отмени всички срещи с ирански представители и обяви, че изключва възможността за преговори.
Белият дом обаче изпраща противоречиви сигнали. От една страна говори за дипломатически път, от друга – за възможни въздушни удари.
„Уолстрийт джърнъл“ съобщи, че президентът ще бъде уведомен за възможните военни и невоенни варианти за намеса. Тръмп вече наложи 25-процентни мита върху стоки от държави, които продължават да търгуват с Иран, което може да се тълкува като опит за икономически натиск вместо пряка военна интервенция.
Сред американските политици няма единодушие. Републиканският сенатор Линдзи Греъм призова открито за ликвидиране на Али Хаменей, когото нарече „съвременен Хитлер“. Демократите и част от републиканците пък предупреждават за опасността от обратен ефект. Сенатор Ранд Пол подчерта, че военен удар може да обедини иранците около режима, защото вероятно ще ще бъде възприет като външна агресия.
Демократът Тим Кейн напомни за травматичния опит от 1950-те години, когато ЦРУ организира свалянето на демократично избрания премиер на Иран Мохамед Мосадък, което остави дълбока историческа рана в иранското общество. Впоследствие Техеран наложи образа на Вашингтон като „сатана“ и „коренът на всички злини“.
В самия Иран социалното недоволство не е от вчера. Основната причина е, че икономическата криза засяга всички слоеве на обществото – от търговците до младите образовани хора, които са оставени без работа и перспектива. Тази безизходица превърна икономическите протести в политически, а погребенията на убити демонстранти пък вече са сцени на открит бунт със скандирания „Край с Ислямската република“ и „Смърт на диктатора“.
На този фон все по-често се появява името на Реза Пахлави II, който е син на последния ирански шах и живее в изгнание в САЩ. За част от протестиращите той се превръща в символ на алтернатива, макар че няма призиви за възстановяване на монархията. Според някои анализатори Пахлави се опитва да изгради образ на „баща на иранците“, който да обедини нацията.
Други обаче са скептични и смятат, че все още не се е появила фигура, способна да обедини цялата опозиция и да представи ясна стратегия за бъдещото на Иран. Въпреки това в Ислямската република са започнали процеси, които трудно ще бъдат спрени. Режимът на аятоласите е между чука и наковалнята – от една страна е силното недоволство на хората, а от друга – непредсказуема външна намеса от САЩ или Израел, който отдавна чака подходящ момент да действа срещу иранския елит.
Режимът демонстрира сила чрез заплахи и насилие, но все по-ясно се вижда, че това е последен опит за задържане на властта. Международният натиск расте, протестите не стихват, а икономическата реалност подкопава всякакви обещания за стабилност.
Въпросът вече не е дали Ислямската република е в криза, а дали и кога тази криза ще доведе до необратима промяна. Не по-малко важно е каква цена ще плати иранското общество и какви ще са последиците за целия регион?
Източник: Banker.bg
