Главният изпълнителен директор на UniCredit Андреа Орчел е оптимист, че италианският кредитор ще е в състояние да смекчи евентуалните последици от плана на Рим да наберат повече средства за попълване на бюджета от банките. Правителството на премиера Джорджа Мелони иска да получи около 4.3 милиарда евро от банки и застрахователи като част от бюджета си за 2026 година. Сред разпоредбите е планираното от кабинета увеличение на регионалния данък върху производствените дейности, известен като IRAP, с два процентни пункта за период от три години, считано от 2026-а.
„Преждевременно е да се коментира въздействието на данъчната вноска, тъй като разговорите между страните все още продължават“, посочи Орчел в интервю.
Втората по големина банка в Италия ще бъде засегната по-слабо от италианските си конкуренти, тъй като всеки налог ще се отнася само за италианското ѝ подразделение, което представлява едва 44% от целия бизнес, обяснява главният изпълнителен директор.
На 22 октомври „Уникредит“ отчете по-висока печалба и приходи за третото тримесечие, благодарение на постъпленията от търговия, дивиденти от стратегически инвестиции, както и по-ниски от очакваните разходи и провизии за лоши кредити. Въпреки че резултатите надминаха прогнозите на анализаторите, акциите на институцията се понижиха в тандем с книжата на други италиански банки, тъй като инвеститорите се вторачиха в по-слабия нетен лихвен доход и перспективата за по-високи банкови вноски в бюджета на страната.
Правителствените мерки все още са предварителни и могат да бъдат коригирани преди окончателното им одобрение. Те включват отлагане на използването на фискални облекчения, свързани с отсрочено данъчно облагане на активи, приспадане на по-малки суми за съмнителни заеми, и данък за деблокиране на средствата, заделени през миналата година, когато банките се опитаха да избегнат налозите върху така наречените извънредни печалби.
Мнението на Орчел за „Уникредит“ се припокрива с коментарите на министъра на финансите Джанкарло Джорджети от миналата седмица, че банките и другите финансови институции ще могат да се справят с допълнителната данъчна тежест, която правителството предлага, за да помогне за финансирането на данъчните облекчения за средната класа на Италия.
Рим се стреми да набере около 11 милиарда евроот финансовия сектор в рамките на три години, за да може Мелони да осигури средства за избирателите, които ѝ помогнаха да дойде на власт, в хода на подготовката за кампанията ѝ за преизбиране през 2027 година.
„Това са мерки, които системата е в състояние да абсорбира без никаква реакция“, каза Джорджети на репортери в Рим на 17 октомври, като същевременно призна, че някои политики са били приети „с нежелание“. На същата пресконференция Мелони заяви, че бюджетът ще защити работните места, ще насърчи италианците да имат повече деца и ще укрепи здравната система. Тя благодари на банките за техния принос.
Джордети каза, че данъчната реформа ще е комбинация от структурни и временни мерки, включително промени в начина, по който банките могат да използват така наречените активи с отсрочено данъчно облагане.
Съобщението е едно от последните парченца в бюджетния пъзел на Италия след месеци на спекулации за плановете за привличане на средства от банките. Коалицията на Мелони за първи път се опита да наложи данък върху извънредните печалби на кредиторите през 2023 г., но този опит се се провали заради негативната реакция на пазара.
Миналата година министрите успяха да постигнат споразумение с банките да въведат данък, който в крайна сметка е неутрален по отношение на доходите за кредиторите, довел до победа за правителството.
Тази година коалиционните партньори на Мелони – Матео Салвини от Лигата и Антонио Таяни от „Форца Италия“ влязоха в публичен сблъсък с плановете на кабинета, като Таяни описа идеята за неочаквани печалби върху банките като „нещо от типа на Съветския съюз“.
Въпреки тези политически разногласия, представянето на ограничен във фискално отношение бюджет от Рим контрастира със споровете за пенсионната реформа, които доведоха до ръба на колапс правителството на Себастиан Льокорню във Франция. Италия, от друга страна, е готова да приведе бюджетния си дефицит в съответствие с тавана от 3% от БВП на Европейския съюз през тази година, въпреки продължаващата слабост на икономическия растеж.
Международните рейтингови агенции възнаградиха надлежно Ботуша за напредъка, с повишения на кредитните оценки през последните месеци от S&P Global Ratings и Fitch Ratings. След приключването на борсовата сесия на 17 октомври, Morningstar DBRS – една от петте компании, използвани от Европейската централна банка, присъди на Италия най-високата оценка от всички рейтингови агенции от 2018 г. насам – „A ниско“ от „BBB високо“.
Мелони е превърнала данъчните облекчения за средните доходи в ключов принцип на своята стратегия за преизбиране, а Джорджети обяви, че правителството ще намали налога на доходите за тези, които печелят между 28 001 и 50 000 евро.
Източник: Banker.bg
