„Окачените бутонки“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
В българския футбол не са чак толкова малко състезателите, които са се подвизавали и за Левски, и за ЦСКА. Може би най-емблематичните случаи са на Божидар Искренов – Гибона и Станимир Стоилов. Един друг играч обаче направи директен трансфер от „червения“ лагер в „синия“, а впоследствие се превърна в любимец на Сектор Б до ден днешен. В който и тим да е бил, винаги е впечатлявал със своята поливалентност. Неговото име е Станислав Ангелов.
Универсалният боец Станислав Ангелов
Започва да играе футбол в школата на Левски Спартак на стадион „Раковски“. Както разказва след години, баща му го мести от тази благоприятна среда в ЦСКА през сезон 1997/98. В началото му е доста трудно и рядко получава минути. Има престой под наем във Вихър Горубляне. Използван е като полузащитник, централен или краен защитник. Дебютира за първия състав на ЦСКА и в професионалния футбол през сезон 1998/99.
ОЩЕ: Ганчев: Пеевски и Михайлов поставиха железен прът в мощната машина с марка „ЦСКА“
Между 1998 и лятото на 2001 Ангелов защитава цветовете на „армейците“. Носител на Купата на България за сезон 1998/99. Изиграва 27 мача и вкарва 1 гол. В интервю за подкаста на Дарик радио не крие, че в мъжкия състав на „червените“ не са го приели. „Реално ЦСКА ме изгониха. Те не ми подновиха договора. Чак когато писаха по вестниците, че Левски ме иска, тогава проявиха интерес“, допълва той. Футболистът признава за случаи, в които след изигран двубой за ЦСКА отива на „Герена“ да гледа Левски.
Синята приказка
През 2001 година преминава в любимия „син“ клуб, но отново не го приемат. „Считаха ме за външен. Казваха ми: „Мани го тоя чорбар!“, от друга страна половин България ме наричаше предател“, казва още Станислав Ангелов. За 6 години на стадион „Георги Аспарухов“ става три пъти шампион на България, четирикратен носител на Купата на страната и двукратен носител на Суперкупата. Той е основна част от силния отбор на Станимир Стоилов, който достига до 1/4-финал в турнира за Купата на УЕФА и до участие в груповата фаза на Шампионска лига.
Халф, ляв бек, десен бек… Пелето може всичко
На 13 юни 2007 Пелето подписва 3-годишен договор с Енерги Котбус. Може да се похвали с 57 сблъсъка в Първа Бундеслига, 31 мача във Втора Бундеслига и 4 двубоя за Купата на Германия. „Аз съм доста адаптивно-продуктивен. В Германия се чувствах много добре като вътрешен полузащитник. Правих силни мачове в Първа Бундеслига, но във Втора Бундеслига е много трудно да се играе в средата на терена. Ритат, блъскат, гъсто. Почти не пипаш топката. Помолих треньора един мач да ме пусне ляв бек. Казах му, че с Барселона и с Челси съм играл ляв бек. Пусна ме. Вкарах гол и играх много силно. След известно време му казах да ме пусне отдясно, защото ме понаучиха“, разказва поливалентният състезател, който винаги прекрасно е попълвал дупки в състава.
ОЩЕ: Недооцененият професор в българския футбол, който днес търси бижута на Лудогорец
През 2010-а преминава като свободен агент в Стяуа Букуреща. За румънския гранд Ангелов не изиграва особено много срещи, но успява да се изправи срещу английския колос Ливърпул и италианския Наполи в турнира за Купата на УЕФА. В началото на сезон 2011/12 е привлечен от Станимир Стоилов в Анортозис Кипър, където се задържа само един сезон, след което отново преминава в Левски София, за да приключи кариерата си през сезон 2013/2014.
След края на кариерата
Малко след това става директор на школата на „Левски-Раковски“, тогава работеща под егидата на „Левски“ София. Той подменя настилката на терена на стадион „Раковски“, ремонтира съблекалните и освежава цялостния облик на базата на „Раковски“. През 2016 година Станислав Ангелов е назначен за спортен директор на „Левски“ София, но след неразбирателство със собственика Пелето се завръща в „Левски-Раковски“ като директор и отделя школата на „Раковски“.
Пелето не е от онези футболисти, които могат да бъдат описани като звезди с блестящи кариери. Той обаче ще бъде запомнен като „универсален“ боец, защото еднакво добре можеше да играе както в защита, така и в полузащита. Независимо че е носил екипа на ЦСКА, няма почитател на българския футбол, който да оспори любовта му към Левски. А защо не това да му помогне да се развие и като ръководен фактор на „Герена“…
Автор: Джем Юмеров
ОЩЕ от „Окачените бутонки“: „Малкият Пеле“ от Белгия, който участва на 4 световни първенства, но не получи това, което заслужаваше
Източник: Актуално
