Всяко покачване на инфлацията в България в резултат на приемане на еврото ще е незначително и краткотрайно. Това каза управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в интервю за MNI, цитиран от пресцентъра на институцията.
Динамиката на инфлацията през останалата част от 2025 г. и през 2026 г. ще се определя главно от външната динамика на цените и вътрешните фактори, влияещи на разходите, като последните отразяват текущия процес на догонване“, каза банкер №1.
Миналата седмица ЕК и ЕЦБ дадоха „зелена светлина“ на България за влизане в еврозоната. Това се случи, след като страната ни изпълни всички критерии за конвергенция, в т.ч. за инфлация, дефицит и пр.
Предвид значителната реална конвергенция, която вече е постигната с еврозоната, рискът от силно изразени инфлационни различия с еврозоната остава относително нисък“, смята Радев.
Двойно обозначаване на цените
Радев заяви, че БНБ подкрепя усилията на правителството да следи динамиката на цените в периода на двойното обозначаване. По думите му обаче опитът на други държави от еврозоната, както и оценките на Евростат, показват, че ефектът от приемането на еврото върху инфлацията е „като цяло незначителен и краткотраен“.
Хърватия, която въведе еврото през 2023 г., направи това на фона на силен недостиг в предлагането, нарастваща инфлация в световен мащаб и агресивно затягане на паричната политика. България, от друга страна, прави това на фона на повишени геополитически рискове.
Не очакваме съществени разлики от опита на Хърватия по отношение на техническите и институционалните аспекти на приемането на еврото, тъй като процесът е съвсем ясен и България е добре подготвена“, смята гуверньорът.
Много солидни основи
При нисък публичен дълг, стабилен банков сектор и икономика, която доказа устойчивостта си при неотдавнашните глобални сътресения, България влиза в еврозоната с „много солидни“ макроикономически основи, смята Радев.
Всяка държава в еврозоната е различна и, разбира се, има специфични особености и разлики в начина, по който икономическите и финансови условия във всяка държава биха се променили в отговор на сътресения. Но не виждам области, в които вътрешните политики на България са недостатъчни за справяне с потенциални проблеми, и не виждам причина да разчитаме на действията на ЕЦБ за разрешаване на такива потенциални проблеми“, добави той.
Източник: Economic.bg
