Джордж Бийб, Директор на Института за отговорно държавничество Куинси
Въведение
Нахлуването в Украйна силно стесни стратегическото поле на Русия, като я отчужди от Запада и бетонира зависимостта й от Китай и от Глобалния Юг. Но то също така нанесе убийствен удар на зараждащата се гранд стратегия на администрацията на Джо Байдън.
Когато Байдън встъпи в длъжност, той определи възхода на Китай като главното геополитическо предизвикателство пред САЩ. Неговият екип обяви, че целта им е да стабилизират отношенията между САЩ и Русия и да приключат нашите „безкрайни войни“, за да улеснят насочването на стратегическия фокус към Китай. Байдън се стремеше едновременно да мобилизира световните демокрации срещу авторитаризма, да укрепи това, което наричаше „основан на правилата международен ред“ и да усъвършенства глобалното сътрудничество по редица критични транснационални проблеми, като климатичните промени и заразните болести. Предпоставката бе, че този подход ще укрепи глобалната стабилност и просперитета на американския народ, изразявайки по този начин една „външна политика в полза на средната класа“.
Руското нападение срещу Украйна демонстрира съществените празноти и противоречия на тази стратегия. Нашата предвоенна настойчивост да задълбочаваме военното сътрудничество на САЩ и НАТО с Украйна (определено от директора на ЦРУ Бил Бърнс като „най-ярката червена линия за руския елит“), съчетана с възхвалите за вътрешнополитическите опоненти на Путин, логично се оказа несъвместима с целта да се стабилизират отношенията с Москва. Голяма част от страните на Глобалния Юг отхвърлиха поканата на Байдън да се присъединят към похода на Запада срещу Русия, Китай и други авторитарни държави. Въпреки че малко от тях подкрепиха Путин, повечето изразиха симпатия към обвиненията на Русия и Китай, че постановката за „основания на правила ред“ просто маскира убедеността на Вашингтон, че той трябва да определя спрямо кого да се налагат тези правила и кога те не важат за самите Съединени щати и техните съюзници. Като изключим Западна Европа, по-голямата част от държавите по света показаха нарастващо несъгласие с позицията на Америка като самоназначил се съдник на техните вътрешно-политически процеси. Противно на очакванията на Байдън, конкуренцията между великите сили ескалира до открит конфликт, рискът от ядрена конфронтация нарасна, а пространството за международно сътрудничество по проблемите на климата и епидемиите се стесни пределно.
Екипът на Байдът доста гъвкаво коригира курса, за да създаде единен западен отговор на руската атака и да гарантира, че Путин не може да успее в подчиняването на Украйна. Но съществува опасност тактическите решения за осуетяване на руските амбиции да подменят необходимата мащабна гранд стратегия, която по-тясно съчетава целите на САЩ с основните интереси и възможности на страната.
Съединените щати се радваха на голям толеранс на стратегическата грешка по време на своята хегемония, когато нямаха равни или дори близки по сила конкуренти. Неуспехите им се оказваха вредни, но далеч от фатални. Това едва ли ще е вярно в един многополярен свят, в който пряката война между ядрени сили е станала реална възможност, цифровите технологии правят САЩ по-уязвими от всякога за външен саботаж и подривна дейност, а ужасяващите реалности на изменението на климата стават все по-очевидни.
За да бъдат избегнати провали, които наистина могат да застрашат сигурността и благоденствието на Америка, ние се нуждаем от нов стратегически подход.
Възникващият безпорядък
Не е ясно какъв световен ред ще се роди от войната в Украйна. Но без значение кога и как ще приключи тази война – с безусловна победа, при договорено споразумение, в нестабилен пат или с опустошителна ескалация – след себе си тя ще остави променена динамика сред ключовите световни играчи и нови заплахи за американските интереси. Путин сложи категоричен край на така наречената ера след Студената война. Провалите на Русия в началото на войната поставиха под сериозно съмнение способността ѝ да влияе в света. Погледнато през призмата на моралната справедливост, това може само да се приветства.
Но трябва да се противопоставим на изкушението да вярваме, че сериозното отслабване на Русия би било безусловно благо за националните интереси на САЩ, нито трябва да бъде наша основна стратегическа цел. Потенциалът за кризи, произтичащи от обезпокоената, разтревожена или дори разпадаща се руска държава – и от изкушението на други да се възползват от проблемите на Москва – би могъл да се окаже доста проблематичен за Съединените щати и Европа.
По подобен начин, докато войната в Украйна продължава, по-широката стабилност в Европа и Евразия ще остане неуловима цел. Руската армия изглежда неспособна да завоюва и окупира цяла Украйна. Но Украйна изглежда също толкова неспособна да изтласка руските сили от своята територия. Ако не се постигне някакво стратегическо примирие между Русия, Украйна и Запада относно геополитическата ориентация на Украйна, Русия вероятно ще предпочете да я превърне в кървяща рана в сърцето на Европа, неспособна да се присъедини към НАТО, но напълно способна да излъчва проблеми в по-широкия регион.
Паралелно с това дестабилизиране на Европа и Евразия, Съединените щати се сблъскват с един внушителен – но не автоматично враждебен – съперник в лицето на Китайската народна република. Китай не е просто възходяща военна сила, а за разлика от автаркичния Съветски съюз, той е и икономически и технологичен гигант, дълбоко интегриран в световната финансова система, веригите за доставки и търговските пазари. Западът се обедини впечатляващо в отговор на руското нахлуване в Украйна, но ЕС остава двойствен към Пекин, и ако войната в Украйна се проточи и доведе до значителна икономическа рецесия, значението на силните търговски отношения с Китай само ще нараства за европейците.
Освен това, независимият Глобален юг до голяма степен се противопостави на исканията на САЩ за налагане на санкции срещу Русия и се оказа още по-резервиран да взема страна в спора между САЩ и Китай. Фокусът на Пекин върху сключването на бизнес сделки и изграждането на инфраструктура намира отзвук в африкански, азиатски и латиноамерикански държави, отчуждени от американските упреци за корупция и демократични провали.
Междувременно, правилата на играта, които биха могли да поддържат глобалните и регионални напрежения в безопасни граници, претърпяха тежък удар тази година, след няколко десетилетия на ерозия. Първият бе явното нарушение на международното право от страна на Русия при започването на инвазията ѝ в Украйна. Русия наруши също дългогодишното табу с открити заплахи за използване на ядрени оръжия. Според различни доклади Путин вярва, че Западът е изоставил правилата на играта от времето на Студената война и че Русия вече трябва да води борба, неограничена от каквито и да било договорени граници.
Вторият удар бе граничещото с конфискация замразяване на руски валутни резерви, държани в западни банки, под влияние на Вашингтон. Това демонстриране на груба финансова сила имаше за цел да притисне Москва, но също така даде предупредителен изстрел към всички правителства в света, поставяйки под въпрос неприкосновеността на техните права на собственост и надеждността на паричния обмен. Не е ясно доколко това е обезпокоило ключови играчи в Глобалния юг, много от които вече бяха склонни да се притесняват много повече от необмислената американска мощ, отколкото от руската агресия. Но нежеланите последици от този ход – който последва подобното замразяване от страна на САЩ на валутните резерви на Афганистан след завръщането на талибаните на власт – биха могли да бъдат доста значителни в нашия взаимосвързан свят.
Глобализацията бе огромен генератор на международно богатство през последните няколко десетилетия, независимо колко неравномерно разпределено то може да е. Спусъкът към тотална икономическа война и меркантилизъм би могъл да има дълбоки последици за икономическото здраве и политическата стабилност на Съединените щати и света.
Как да бъде управлявана новата епоха
Тези обстоятелства налагат реални ограничения върху стратегическите възможности, пред които са изправени Съединените щати. В многополярен свят, в който Русия и Китай са партньори срещу нас почти официално, а Глобалният юг до голяма степен отказва да избира страна, дефанзивният фокус върху изолирането и наказването на главните ни противници няма да спечели на САЩ съществена поддръжка извън Запада. Но тъй като цифровите технологии ни направиха уязвими към силно разрушителни саботажи и подривни действия във вътрешните ни работи, и тъй като нашата икономическа, здравна и климатична сигурност са толкова преплетени с тези на Китай и други държави, възприемането на офанзивна стратегия за отхвърляне или промяна на режимите в Москва и Пекин носи неприемлив риск.
Вместо това се нуждаем от стратегия на управлявана конкуренция, при която свободата на действие на нашите съперници се ограничава не само от противодействащата американска мощ, но и от договорени правила на играта, съобразени със съвременните обстоятелства и позволяващи сътрудничество по ключови транснационални предизвикателства.
Основните ни средства за управление на конкуренцията между великите сили и за ограничаване на регионалните конфликти трябва да бъдат комбинация от американска военна мощ, задгранично балансиране в съчетание с основни съюзи, търговски преференции и икономическа помощ за защита и насърчаване на стабилността в ключови части на света. Не всички региони са еднакво важни за интересите на САЩ, нито разполагаме с необходимите средства да пазим всички тях. Предотвратяването на потенциална ядрена атака или военна инвазия срещу Съединените щати или нашите съюзници по договор е от съществено значение; правилно смятаме, че предотвратяването на всяка враждебна сила да контролира Европа, Евразия или морските пътища, от които зависят нашата търговия, енергийни доставки и военноморски операции, е от критично значение за благоденствието на нашата страна. Гарантирането, че Съединените щати имат достатъчна военна мощ и подкрепа от съюзници, за да обезсърчат или противодействат на заплахи за тези жизнени интереси, трябва да остане централна част от гранд стратегията на страната.
Важно е обаче да не бъркаме създаването на международна среда, безопасна за функционирането на американската демокрация, с натрапчиви усилия да направим света демократичен. Убеждението, че Съединените щати могат да бъдат наистина сигурни само когато останалият свят прилича на нас – и че можем окончателно да решим проблеми като тероризма и „изправилите се на протест държави“ чрез операции за премахване на непокорни лидери – доведе до катастрофалните операции за смяна на режими през последните 25 години. Това отчужди значителни части от Глобалния юг и накара Русия и Китай да се страхуват, че Съединените щати представляват смъртоносна заплаха за тяхната сигурност и вътрешна стабилност.
Нашият различен подход към първата и втората война в Персийския залив илюстрира тези принципни съображения. След нахлуването на бившия иракски лидер Саддам Хюсейн в Кувейт през 1990 г., Съединените щати правилно прецениха, че атаката е подкопала важен международен принцип и е заплашила енергийните потоци в регион, критичен за американската сигурност. В успешен дипломатически тур, администрацията на Джордж Х. У. Буш събра широка международна коалиция срещу Ирак, която включваше, както каза държавният секретар Джеймс Бейкър, „смайваща съветска подкрепа“, и получи благословията на Съвета за сигурност на ООН за военна операция в защита на Кувейт. Американските военни сили бързо прогониха нашествениците обратно в Ирак.
След това Белият дом се изправи пред важно решение: трябва ли американските войски да преследват и унищожат отстъпващата иракска армия и да принудят Саддам Хюсейн да падне от власт? Въпреки някои противоположни гласове, съветникът по националната сигурност Брент Скоукрофт успя да се противопостави успешно срещу такъв ход, притеснявайки се, че той ще разцепи международната коалиция, ще обремени Вашингтон с отговорността за управлението в Багдад и ще подкопае регионалната стабилност, като унищожи деликатния баланс на силите между Ирак и Иран.
Около дузина години по-късно, много от противниците на този подход получиха възможност да „довършат работата“ в Багдад и да демократизират Ирак. Последвалите събития показаха, че голямата държавническа мъдрост се проява в това да знаеш кога да спреш.
(Следва)
Източник: Managed Competition: A U.S. Grand Strategy for a Multipolar World,
QUINCY BRIEF NO. 30 SEPTEMBER 2022
Превод от английски: Александър Маринов
Източник: Banker.bg
