-4 C
София
сряда, 21 ян. 2026

В 4.15 часа правната комисия прие на второ четене промените в Изборния кодекс, предвиждащи оптични скенери

Най-четени

Още от същото

В 4.15 часа правната комисия прие на второ четене промените в Изборния кодекс, в които основната промяна е свързана с използването на оптични устройства за сканиране на бюлетините. Те бяха въведени с гласовете на ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“ и ДПС-Ново начало, въпреки че както от „Възраждане“ и МЕЧ многократно коментираха, тях никой от депутатите никога не ги е виждал.

Работата на законотворците в правната комисия под председателството на Анна Александрова от ГЕРБ-СДС опроверга изчисленията на депутата Златан Златанов от „Възраждане“, който преди полунощ на няколко пъти на глас правеше изчисления, че на депутатите ще са им необходими няколко денонощия, за да гласуват предложените промени в 222 параграфа. Той и съпартийците му напуснаха заседанието малко след полунощ, след като преди това бе подложено на гласуване и отхвърлено предложението на Стою Стоев от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ то да се прекрати.

На третото си подред събиране с цел разглеждане на второ четене на общия законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс членовете на комисията не приеха нито едно от предложенията на „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“. Не се прие и заявката на БСП-Обединена левица предложените промени да влязат в сила от 2027 година. В същото време мнозинството прие създаването на район „Чужбина“, предложено от ИТН, да бъде отложено за 1 януари 2028 година.

По време на дебатите Юлиана Матеева от „Величие“ попита какво ще се случи с Изборния кодекс, ако гласуването с оптични устройства не може да бъде реализирано и се премине към настоящия вариант, а нормите, свързани с него, са отпаднали от Изборния кодекс. Председателят на правната комисия Анна Александрова от ГЕРБ-СДС увери, че ще има текст в преходни и заключени разпоредби, който ще урежда при връщане на стария вариант да се действа, както досега.

В същото време и от „Възраждане“, и от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ изразиха сериозни опасения, че подобно връщане ще стане възможно, споделяйки подозренията си, че целта на промените в Изборния кодекс е не да се въведат оптични устройства за сканиране, а да се направи така, че да остане като опция единствено хартиеното гласуване. От „Възраждане“ допуснаха, че целта на промените е да изпратят съобщение към българските граждани, че гласуването ще е много сложно, заради което е по-добре да не ходят на изборите. Така ниската избирателна активност ще свърши отлична работа на купувачите на гласове и на контролиращите корпоративния вот.

Акцент по време на обсъжданията бе начинът на съставяне на избирателните списъци. От „Има такъв народ“ предлагат в избирателните списъци да се вписват всички български граждани, които отговарят на условията по Конституция – пълнолетни граждани, които не са лишени от свобода и не са под запрещение – „според данните на Националния статистически институт на база на резултатите от последното преброяване на населението.“

Атанас Атанасов – председателят на Националния статистически институт – предупреди, че последното преброяване е било през септември 2021 г., а по груби изчисления само броят на починалите до изборите ще бъде над половин милион души. Така той прогнозира, че в избирателните списъци ще има „мъртви души“. Надежда Йорданова от ПП-ДБ предупреди, че сериозен проблем е получаването на информация за български граждани, починали в чужбина, което също поставя под съмнение данните на Националния статистически институт.

Експертът от ГРАО Петя Буланова пък обяви, че техните данни се обновяват два пъти дневно. Във връзка с предупрежденията, че при последното национално преброяване има около 1 млн. души, които не са били преброени, Буланова коментира, че те ще трябва да минат през процедура за подаване на заявление за дописване в избирателния списък.

По този повод Стоил Цицелков – един от учредителите на Обществения съвет към ЦИК – коментира, че не би бил добър знак да има много избиратели „под черта“ – т.е. хора, които са допълнително дописвани.

От „Възраждане“ изказаха подозренията си, че промяната се прави съвсем целенасочено заради желание за безконтролно дописване в избирателните списъци в малките избирателни секции в малките населени места.

Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС обяви, че е най-добре ГРАО и НСИ да си сътрудничат. Атанас Атанасов от НСИ обаче предупреди, че по европейски регламент и по силата на законите за статистиката и преброяването Институтът му има право да предоставя само обобщена информация, а не индивидуални данни.

Николета Кузманова от ИТН обясни, че европейският регламент позволява обмен на поверителни данни между две държавни институции, а освен това и в Закона за статистиката има предвидени изключения.

Независимо от тези уверения Юлиана Матеева от „Величие“ коментира, че подобни промени само допълнително ще усложнят изборния процес. В крайна сметка мнозинството прие да промени начина на съставяне на избирателните списъци, но тъй като отхвърли текста, с който промяната трябваше да бъде отразена в Закона за статистиката, положението ще остане същото.

Надежда Йорданова от ПП-ДБ коментира, че за едни неща Изборният кодекс е толкова подробен, че се е превърнал в инструкция, докато за други – е пълен с неясноти. Така например депутатите приеха, че избирателят няма да може да променя вота си с повторно гласуване. Отпадна вторият печат върху бюлетината, поставян досега в секционните комисии след попълването ѝ. Отпадна и изискването да се гласува с химикал, пишещ в син цвят.

Както вече стана ясно, отчитането на гласовете ще става чрез сканиране на бюлетините с оптичното устройство за сканиране. След приключване на изборния ден скенерът ще разпечатва протокол на секционната избирателна комисия и ще записва данните от гласуването и електронния дневник на защитен технически носител във формат, осигуряващ възможност за проверка и съхранение. От ИТН не подкрепиха собственото си предложение да се налагат глоби от 500 до 2000 лева за умишлено увредени сканиращи устройства.

Оптичните устройства за сканиране на бюлетини и техният системен софтуер ще са държавна собственост, която ще се придобива и управлява от „Информационно обслужване“. Въпросният национален системен интегратор ще трябва да осигури придобиването, съхранението, поддръжката и транспорта на оптичните устройства за сканиране на бюлетини.

Централната избирателна комисия ще трябва да определи условията и реда за контролно преброяване бюлетините от на най-малко 3% от избирателните секции в страната, в които са използвани оптичните устройства за сканиране на бюлетини.

Източник: Banker.bg

spot_img

Последни публикации