В началото на пленарното заседание Анна Бодакова от „Демократична България“ и Айлин Пехливанова от „Продължаваме промяната“ изнесоха декларации от името на парламентарните си групи, посветени на 24 май.
Ако наистина вярваме, че българският език, просвета и култура са основа на идентичността ни, то тогава това уважение трябва да се усеща не само в декларациите за 24 май, а и в бюджетите, в законите, в отношението към образованието и културата; в това дали младите автори имат среда да пишат, дали учителите имат подкрепа, дали библиотеките имат средства и дали българската книга стига до децата, отбеляза Бодакова.
Тя продължи с думите, че когато говорим за българския език, трябва да мислим и за българите зад граница, за семействата, които всяка седмица водят децата си в българските неделни училища и за учителите, които далеч от България събират децата около българската култура.
Грижата за българския език е въпрос на това, каква общност искаме да бъдем. Тук идва отговорността ни в тази зала. Не можем да подминем начина, по който самите ние използваме думите тук в Народното събрание. Те могат както за задават тон, да успокояват или да насъскват. Могат да носят смисъл или да го подменят. Политическото говорене има последствия – когато е използвано за внушения, за обиди, за страх и разделение, то разрушава доверието не само към институциите, а и между хората, обърна внимание Анна Бодакова.
Тя припомни, че езикът, който сме наследили, е преживял бездържавност, забрани, войни, бедност, разделие, миграция, но е останал жив не защото някой го е обявил за ценност, а защото поколения са го пазили – в училище, в църквата, в книгите, в домовете и в разговорите помежду си.
В края на декларацията Анна Бодакова подчерта, че днес задачата на депутатите е не да го сведат до лозунг, а да го пазят всеки ден в политиките, в образованието, в културата, в публичния разговор и в начина, по който се обръщат един към друг.
След това Айлин Пехливанова подчерта, че Светите братя Кирил и Методий не просто създават писменност, а дават на народите право на слово, право на духовност и право на принадлежност.
Те доказват, че всеки народ има право да чува Божието слово на своя език и да гради своята култура върху собствена писменност и идентичност. Именно за това, тяхното дело не остава само исторически факт, а се превръща в основа на цивилизационно развитие. България е държавата, която съхранява и продължава това дело, припомни Пехливанова.
Тя отбеляза, че историята свидетелства, че след идването на учениците на Кирил Методий в България, нашата държава се превръща в духовно средище на славянския свят.
Съществуват исторически сведения, че около Плиска започва утвърждаването на традицията, която по-късно достига свое разцвет в Охрид и Велики Преслав. Именно на този ден град Велики Преслав отбелязва своят празник на града. Там словото се превръща в държавна сила. Там писменността се превръща в държавност, в основа на държавността, обърна внимание Айлин Пехливанова и уточни:
Защото не може да има държава, без да има писменност и духовна памет. Мъдростта на нашите предци е била именно в това – да разберат, че силата на народа не е само в меча, а в знанието, в книгите и в духовното единство. Благодарение на тази мъдрост България не просто оцелява през вековете, а остава своя културен отпечатък върху цели народи.
Накрая Айлин Пехливанова завърши декларацията, подчертавайки, че сега е дълг на депутатите да пазят своето наследство – да възпитават и бъдещите поколения в уважение към езика, към знанието и към историческата памет – защото народ, който пази своя език, пази и своята свобода.
Източник: Banker.bg
