След като миналата седмица станаха известни резултатите от PISA и в Германия се замислиха за постиженията на своите ученици. Във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ публикуваха интервю с учителя по математика Александър Бранд, посетил четири държави – отличници в проучването на PISA. Той споделя какво в германските училища могат да взаимстват като опит от Естония, Сингапур и Япония. Някои мерки са лесни за прилагане, коментират от германското издание.
Бранд описва впечатленията си в книгата „Световните шампиони по образование“. При настоящото проучване на PISA Сингапур и Япония продължават да са сред най-добре представилите се. Естония е европейски шампион, но четвъртата държава – Финландия – бележи по-ниски резултати. В Германия смятат, че това не трябва да тревожи образователния министър в Хелзинки, тъй като става въпрос за тенденция в редица западноевропейски страни.
Първият въпрос към Александър Бранд е как си обяснява резултатите във Финландия. Според него трябва да се отчете демографският фактор и промените в миграционните модели. Той добавя и че много учители, с които е разговарял на местно ниво, са му споделили, че според тях спадът в резултатите се дължи на промените в училищната система, а по-конкретно на факта, че от учениците от твърде рано започнало да се очаква, че ще започнат да учат напълно самостоятелно.
Образователните власти във Финландия въвели много мерки, вдъхновени от така наречената реформаторска педагогика, въпреки несъгласието на учителите. През 2016 г., например, в разгара на движението на реформаторската педагогика били построени и реновирани множество училища, така че да има стаи, в които да се обучават по 80 деца. Идеята била учениците да се учат самостоятелно – по индивидуални проекти, по които да получат възможно най-малко насоки.
Този метод на работа обаче не проработил. В стаите царял хаос и учениците били много шумни. На някои места намерили решение, като спуснали насред стаята дълги завеси.
След това във Финландия заложили на така нареченото проектно обучение. Сега обаче отново са се фокусирали върху така наречения смесен подход на преподаване. Емпиричните проучвания показват, че проектното обучение е особено ефективно, когато учениците притежават достатъчно специфични знания за предмета, които след това структурирано се преподават – стъпка по стъпка. Сега – след спада в резултатите – във Финландия отново са заговорили за необходимостта да се завърнат към по-засиленото четене на книги.
Попитан защо Естония продължава да има добри резултати, Александър Бранд отговаря лаконично: Причините са две – от една страна, в училищата се поставят високи академични очаквания към учениците, а от друга – там, където е необходимо, училището веднага осигурява подкрепа.
Бранд дава пример, че във Финландия, както и в Германия, когато се види, че едно дете има някакви трудности при усвояването на материала, на него веднага започват да му се дават по-лесни задачи. В Естония и в Япония обаче е различно. Там на всички ученици се поставят цели, които имат за цел да ги предизвикат. И когато възникнат трудности, първото нещо, което се прави, е да се увеличи подкрепата.
Ако в Япония или в Естония някой ученик има някакъв пропуск в обучението – например бил е болен за продължителен период от време, след като се върне обратно в клас, той – успоредно с редовните занятия, бива включен в малка обучителна група, където в рамките на два часа седмично с него се работи, за да си навакса пропуснатото. В Естония учениците имат право на седмични едночасови консултации по различни въпроси и проблеми.
Бранд споделя и че в Естония срещнал ученичка от 11-ти клас, която първият срок била на обмен в Германия. Тя била много изненадана колко лесен е 11-ти клас в Германия – сравнила го с 9-ти клас в Естония. Тя била шокирана и от факта колко малко четат учениците в Германия – в единадесети клас те прочитали едва по една книга в рамките на предмет, докато в Естония нормативът бил по една книга на месец и то трудна. Бранд коментира, че в Естония четенето е на почит и това се дължи на културни фактори. По време на съветската окупация четенето на художествена литература било единственият начин естонците да не забравят своя език и култура. Това е причината още в детската градина децата групово да бъдат водени в библиотеката и да бъдат насърчавани да четат.
Във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ обръщат внимание и че Германия чувствително е влошила резултатите си по математика. Според Александър Бранд това може да се реши с работа в малки групи, в които се заложи на най-проактивното взаимодействие.
В идеалния случай „диагностиката“ трябва да се поставя в началното училище и ако детето не отговаря на минималните стандарти, то трябва да посещава индивидуална или по-малка група за подкрепа. Във Финландия за целта имат много пригодени пространства.
В Япония качеството на обучение е особено впечатляващо. Там от учениците се изисква да мислят креативно. Бранд разказва и как там им дават да решават по сто лесни задачи в рамките на 5 минути. Идеята е те да умеят да правят лесните неща бързо, а за по-трудните да имат повече време.
Особено интересно е, че учителите в Сингапур и Япония преподават по-малко, отколкото в Германия, но имат време да се съсредоточат върху разработването на учебни програми.
В Сингапур например поставят акцент върху управлението на времето в класната стая – учителите се стремят да структурират така уроците си, че да има възможно най-малко време в час, в което да се чудят какво да предложат на децата да направят.
Бранд споделя, че в Сингапур срещнал невероятно добри учители, които прилагали в ежедневната си практика такъв тип стратегии, за които той само бил чел в чужди източници. Според него в Германия не отделят особено внимание на проблема с управлението на времето в класната стая. За него това не е въпрос на авторитарен диктат – а за яснота, че всички ученици разбират какво се очаква от тях и какви са правилата. Затова и определя учителите в Сингапур за най-сърдечните, и за най-добре развилите чувството си за хумор.
Източник: Banker.bg
