Делът от общите доходите, който отива при най-богатите 0.1% от населението, варира значително в Европа. В някои държави той надхвърля 6%, докато средното за Европа е 4.5%. Според експерти данъчните системи и неравенството в заплащането са сред ключовите фактори зад тези различия.
И така – кои са държавите, в които най-голям дял от доходите на населението, се падат на тази малка група, представляваща приблизително един на всеки 1 000 души в съответната страна?
Доклад на World Inequality Database показва, че делът на доходите на тази свръхбогата група варира от 1.6% в Нидерландия до 10.2% в Грузия сред 35 държави, включително страни от ЕС, кандидатки за членство, членове на ЕАСТ и Обединеното кралство.
Данните са за 2024 г. или за последната налична година след 2020 г., с изключение на Италия, където най-новите числа са от 2015 г. Доходите тук се измерват преди данъци и социални помощи.
Сред държавите от ЕС, Естония има най-висок дял – 8.3%, следвана от България (7.5%) и Полша (7%).
Две страни кандидатки за членство в ЕС също са над 6% – Сърбия (6.9%) и Турция (6.1%).
Дания (5.8%) и Румъния (5.1%) също са над прага от 5%.
Защо има такива разлики?
Д-р Павел Буковски от University College London посочва, че политиките и институциите играят ключова роля.
„Държавите могат да се различават по степента на преразпределение – тоест доколко се опитваме да влияем върху доходите чрез данъци и социални политики“, казва той пред Euronews Business.
В това отношение Централна и Източна Европа имат сравнително ниско ниво на преразпределение. Например данъчната система в Полша е регресивна – богатите плащат относително по-малко от бедните.“
Той допълва, че много социални политики са структурирани по начин, който не води непременно до изравняване на доходите.
Ако се изключи Италия, четирите най-големи икономики в Европа са много близо една до друга, като свръхбогатите групи получават почти идентични дялове от доходите: Испания (5%), Германия (4.9%), Обединеното кралство (4.9%) и Франция (4.9%).
Ирландия (4.8%) е непосредствено след тях, малко над европейската средна стойност от 4.5%.
В долния край на класацията няколко държави също са много близо една до друга. Нидерландия е с най-нисък дял – 1.6%, следвана от Кипър (2.2%), Черна гора (2.3%), Словения (2.3%), Белгия (2.3%), Албания (2.4%) и Латвия (2.4%) – всички под 2.5%.
Последната стойност за Италия в базата WID е 2%, но тя е от 2015 г. и може да не е напълно съпоставима. Изследване, публикувано от WID и изготвено от Гуцарди и Морели, оценява показателя на 3.3% за 2021 г.
Делът от доходите на най-богатите 0.1% е между 3.5 и 4.5% – в Гърция (4.5%), Швейцария (4.3%), Чехия (4.2%), Швеция (3.7%), Финландия (3.5%) и Норвегия (3.5%).
Д-р Салваторе Морели от Roma Tre University отбелязва, че по-високите дялове на най-високите доходи в някои държави може отчасти да отразяват реално по-голяма концентрация на заплати, бизнес доходи и собственост върху богатство – което впоследствие генерира капиталови доходи – особено след икономическите преходи през 90-те години.
Според него обаче, различията може да се дължат и на пенсионните системи, правилата за данъчно отчитане, сивата икономика и степента, в която капиталовите доходи се отразяват в административните данни.
Ограничаване на разликите в заплатите
Изследванията показват, че държави с по-силно ограничаване на разликите в заплатите, по-силни институции за колективно договаряне, по-ниска безработица и по-развити системи за социално осигуряване са склонни да намаляват разликата в доходите преди данъчно облагане между най-високоплатените и останалата част от населението“, казва Морели пред Euronews Business.
„Това може да обясни защо скандинавските и някои западноевропейски държави често отчитат по-ниски дялове на доходите за най-богатите в сравнение с много икономики в преход.“
Увеличава ли се делът на доходите на най-богатите?
През 1940 г. най-богатите 0.1% в Европа са получавали 6.43% от всички доходи. След това този дял постепенно намалява и в началото на 80-те години спада до около 2.7%.
След това отново започва да расте, доближавайки 5% през 2007 г., преди финансовата криза да доведе до нов спад. От около 2010 г. насам показателят остава относително стабилен, достигайки 4.54% през 2024 г.
Източник: Economic.bg
