Производителите продължават да заливат пазара с още по-големи количества дрехи, а потребителите мечтаят да добавят още и още в гардероба си. Можем ли да променим този модел на бързата мода, който произвежда планини от „бързи“ отпадъци? Дошъл ли е моментът да се направи завой към по-високо качество на дрехите, но и към поемане на отговорност за отпадналите от употреба облекла? Наш гид сред тоновете проблеми става Сирма Желева, мениджър „Устойчиво развитие“ в TexCycle.
Снимка Личен архив
Роден от „революцията“
TexCycle е бранд на Eurotex – компания за търговия с дрехи втора употреба, създадена преди 25 години. Този нов бранд се появява през 2018-а, след като вече е натрупан достатъчно опит в справянето с последиците от революционната за нашето съвремие ултрабърза мода. Със собствени контейнери събират дрехи из цялата страна – започват от Стара Загора и вече са обхванати над 50 населени места. Към това добавят и ненужен текстилен отпадък от различни производства. Прави се сортиране и се преценява кое е годно за повторна употреба. Във Варна от над 2 години имат собствена инсталация за рециклиране, която раздробява текстила, за да се получат влакна за нови дрехи. Но най-често това не е възможно и суровината отива за пълнежи, например в мебелната индустрия. Памучните и вълнените влакна може да се използват за нови тъкани, но вече все по-малък процент от дрехите са от чист памук или вълна.
Трудностите
Може би е време в дрехите да се въведе задължително наличие на рециклирано съдържание, за да може производителите да погледнат на рециклираните влакна по-отговорно в своята работа. Този път е по-дълъг, но той трябва да се върви“, препоръчва Сирма Желева.
Тя посочва, че събирането на текстил в България се препъва в регулаторна неяснота. Не са уточнени ангажиментите на конкретните участници на пазара, за да може този процес да върви с по-голяма лекота. Точно за тези системи за разделно събиране обаче няма предвидено никакво финансово подпомагане.
Втори шанс
Сортировъчният център на TexCycle във Варна е с площ от 20 хил. кв. м като в него работят 250 служители. Но в последните години качеството на дрехите се влошава драстично и затова те все по-малко имат „втори шанс“ да бъдат носени. Екологичната бомба с часовников механизъм вече се е задействала. С осъзнаването на големината на проблема се налага изводът, че на бързата мода трябва да се отговори с адекватни екомерки.
Ако своевременно по правилен начин се въведат регулациите от ЕС и на национално ниво в страната, без крайности, ситуацията може да се промени“, вярва Сирма Желева.
Да отворим очи
Най-екологичният начин за оползотворяване е годното за повторна употреба облекло да получи нов живот като „дрехи втора употреба“. По определен стандарт TexCycle произвежда и почистващи кърпи за различни индустрии. Малка част от събраните количества се претворяват в нещо ново, като се ползват също копчета, ципове и други части са от отпадъчното облекло. Изработват чанти, несесери, легла за домашни любимци и други продукти, които нямат аналог като визия и са без вреден екологичен отпечатък върху природата. Продават ги на базари и специални събития. Работят с компании, които поръчат изработването на корпоративни подаръци.
Това е малка част от дейността на TexCycle на фона на стотиците тонове текстил, които постоянно отпадат от употреба. Хората престанаха да ползват кварталните шивачи и при възникнал проблем с дрехата, тя просто се изхвърля, без да се ремонтира. В своята ЕкоАкадемия брандът работи с деца и ученици, които получават знания как сами от отпадъка да сътворят полезен нов продукт. Работи се с партньори от различни организации.
Посока
На този етап няма програми, които да подпомагат големите инвестиции за оборудване и други реални разходи на бранша, свързан с кръговия живот на текстила, а се подкрепят само „меки мерки“ за информираност. Законодателно ограничение възниква от факта, че компанията е с над 250 служители, за да извършва ръчното сортиране. Така тя попада сред големите предприятия, но по приходи от продажби е твърде далеч от високите им финансови резултати. Очаква се тази дейност да бъде насърчена от нови регулации и програми за подкрепа. И ако това се бави, TexCycle може просто да спре дейността си в България.
Дрехите лесно стават отпадък
Всяка година в световен мащаб около 120 млн. т дрехи се превръщат в отпадъци, става ясно от анализ на Boston Consulting Group. Голяма част от продуктите на текстилната индустрия, които се изхвърлят, почти не са били носени. Една дреха се облича средно между седем и десет пъти, преди първият ѝ жизнен цикъл да приключи. Впоследствие 80% от отпадъците от облекло попадат на сметища или се изгарят. Едва 12% се използват повторно, а само около 1% се рециклират в нови влакна. Една от основните пречки пред рециклирането е, че много от дрехите се изработват от смесени материи, чиито компоненти е трудно да се разделят със сегашните технологии. Текстилът е огромен замърсител на околната среда. Като се започне оттам, че при производството му се използва огромно количество вода, химикали, енергия. Част от остротата на проблема е, че много от дрехите са направени от полиестер, т. е. от пластмаса. Оползотворяването на текстилния отпадък е ключов момент в прехода към кръгова икономика.
Текстът е част от бр. 129 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
