Финансовият и академичният елит на страната се събра в Аула „Максима“ на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), за да дискутира най-чувствителните въпроси, свързани с приемането на страната в еврозоната. „Дните на еврото“ в УНСС се проведоха на 5 и 6 ноември, и се организират от съвместно от БНБ, УНСС, и Института за политика и икономика на УНСС.
В конференцията със свои изказвания и като участници в дискусионните панела се включиха проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, Марникс ван Рей, заместник-изпълнителен директор на Нидерландско-белгийската група към МВФ, доц. д-р Петър Чобанов, подуправител на БНБ, Велислава Делчева, Омбудсман на Република България, Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет, изпълнителни директори на български търговски банки и експерти.
„Моята прогноза е, че няма да има съществени промени в лихвената политика на търговските банки в краткосрочен план. Тя се предопределя от структурата на активите и на пасивите в банковата система, която има високата ликвидност и съотношението между кредитите и депозитите е едно от най-ниските в Европа и ще бъде най-ниското в еврозоната“, сподели Теодор Маринов, изпълнителен директор „Финанси“ на ОББ.
„Освен този ликвиден излишък, към разполагаемите активи на търговските банките ще се добавят и онези 11% от 12-те текущи процента резерви в Централната банка, които ще бъдат освободени, и голяма част от тях ще могат да се използват също за кредитиране. В дългосрочен план лихвите ще се синхронизират с тези в еврозоната, като въпросът е в каква посока ще се случи това. С влизането в еврозоната ставаме субект на монетарната политика на ЕЦБ и решенията, които се взимат постепенно ще се отразят и върху ситуацията у нас“, отбеляза Маринов.
Той бе част от първия дискусионен панел на конференцията “CEO Talks“, в който изпълнителни директори на водещи банки говориха за готовността на банковата система и на страната за приемането на еврото. Според него върху инфлацията в страната влияят фактори, които нямат нищо общо с приемането на единната валута, но се приписват на нея – позиция, която бе подкрепена в изказванията и от останалите участници в панела и конференцията.
В отговор на студентски въпрос за връзката между инфлацията и ръста на доходите, той посочи, че няма исторически прецедент при двуцифрен ръст на средното възнаграждение в една икономика инфлацията да е под 2% и е несправедливо да се обвинява приемането на еврото за това. Като друг фактор за по-висока инфлация той определи про-инфлационните нагласи и очаквания на потребителите и бизнеса, като прогнозира, че ефектът от това поведение ще отшуми след първите месеци от приемането на новата парична единица в страната.
Източник: Banker.bg
