Пет десетилетия след пика на разцвета на миньорските градове в Долината Жиу, област Хунедоара, въглищните мини достигат последните си години живот. Разположена в Югозападна Румъния, долината е пълна с находища на въглища и минният сектор е бил най-важната индустрия в региона. 14 мини и няколко завода работят във въглищния басейн с дължина около 40 километра, който включва районите на Лонеа, Петрила и Петрошани в източната част на долината и Аниноаса, Вулкан, Лупени и Урикани в западната част.
Екип на Economic.bg посети някои от засегнатите градчета, разговаря с кмета на едно от тях – Тибериу Якоб-Ридзи – с неправителствени организации в региона, посети бивши мини, както и образователни институции, за да разбере какво е бъдещето след въглищата там.
Крахът на една индустрия
Повратна точка за индустрията в страната е т.нар. „Минериада“ – термин, използван за всяка от шестте последователни насилствени намеси на миньори в Букурещ. Най-жестоката от тях е през 1990 г. и се превръща в ключово събитие за румънската история. Тогава масовите опозиционни протести на интелектуалци, студенти и учители срещу новата власт, установена след революцията от декември 1989 г., която свали комунистическия диктатор Николае Чаушеску, са брутално потушени. Протестиращите искат смяна на длъжностни лица от времето на комунизма и назначаването на хора, които не са имали минало в партията.
Тогавашният президент Йон Илиеску призовава миньорите от долината, използвайки ги като въоръжена полиция, срещу недоволставщите на Университетския площад. В резултат на суровите репресии четирима души са убити, двама са били изнасилени и над 1300 души са били незаконно лишени от свобода. Образите на миньорите, идващи в Букурещ с влакове, с техните униформи и каски, и биещи хора, бързо заменят идеализираната представа за миньорите от комунизма.
Години по-късно Жиу преживява огромен икономически шок, който води до преструктуриране на промишления сектор в долината и затварянето на повечето мини. Между 1997 и 1999 г. почти 20 000 миньори губят работата си от общо 45 000 заети. За да се избегне социална катастрофа, властите предлагат компенсация на миньорите между 12 и 20 заплати в зависимост от стажа, а мнозина напускат по собствено желание.
В момента по-малко от 2000 души работят в четирите мини в долината Жиу. Мините Lonea и Lupeni, които в момента са в процес на рекултивация, ще прекратят окончателно дейността си през 2026 г., а във Vulcan и Livezeni (Петрошани) мините трябва да бъдат затворени до 2032 г., според окончателната програма за затваряне, създадена от румънското правителство.
Така вече 150 години районът преживява периоди на безпрецедентен растеж и дълбоки социално-икономически кризи. И макар все още някои местни да живеят с носталгия по златния век на минното дело, очевидно вече е стигнало края на своя продължителен упадък.
Александру Келемен, изпълнителен директор на Асоциация за интегрирано териториално развитие на долината Жиу, разказва, че заетите в сектора там са били повече от 70 000 – свързани с него, защото не са само миньорите, а има и други фабрики, които са свързани с добива.
Когато преходът действително се случи, не само миньорите бяха засегнати, но и цялата общност. Малко е да се каже социалният и културният живот на самата общност, защото ние бяхме миньори по дефиниция и всъщност целият ни живот – спортният, културният, както споменах, бяха пряко свързани с минното дело“.
Живот след въглищата
Кметът на Петрошани Тибериу Якоб-Ридзи разказва колко важен е бил минният сектор в Румъния и допълва „но сега това се промени“.
Голяма част от работещите в минната индустрия са се пенсионирали макар и доста млади, на 45 години. Друга част от тях са си тръгнали, отивайки да работят в чужбина. Много от тях са се преквалифицирали в други области, като строителство или нещо, което е донякъде е свързано с тяхната работа. Ридзи даде пример с преквалификация в области като инсталация на вятърни турбини, енергийни продукти и други дейности от сектора.
Но, от друга страна, имайте предвид, че много от тях започнаха малък бизнес. Тези европейски програми за стартиращи фирми им помогнаха много и много от тях, които работеха в мината, започнаха собствен малък бизнес“, казва още той.
В околността все още няма голям инвеститор, който да поеме голям брой хора, които са напуснали минното дело.
Все още няма нищо подобно в долината Жиу – като Bosch, Volkswagen или други. Сглобяваме пъзела на малки парчета“.
За да подобрят средата, шестте засегнати общини в долината се обединяват, за да работят заедно за справедливия преход и Ридзи определя тази стъпка като ключова. По думите му важен момент е, че местни власти, бизнес, синдикати и неправителствени организации говорят на един език и работят в една посока.
Не беше лесно да събера всички на масата. Това е много труден процес, защото шест общини имат шест различни мнения. Аз бях един от тези, които много силно се бориха да присъстват и да бъдат част от решението“.
През 2022 г. правителството одобрява Стратегията за развитие на долината Жиу до 2030 г. Координирана от Асоциацията за интегрирано териториално развитие, тя има за цел да подобри стандарта на живот и да създаде здравословна и устойчива среда с помощта на средства от европейския съюз.
Кметът си представя бъдещето на Петрошани с нови производства и услуги, както и, разбира се, с развитието на целогодишен туризъм, което той смята, че може и трябва да бъде много важен компонент в местната икономика.
И, разбира се, трябва да подчертаем университетската среда колкото е възможно повече, което е плюс и конкурентно предимство за нас като област“.
Електротехниците Беноне Кройтор и Мъдалин Брандау работят в мина Livezeni като и двамата са преминали през академията за професионално обучение RenewAcad, която е финансирана по европейска програма. Пред Economic.bg те коментираха, че предпочитат да се насочат към сектора на зелената енергия, но в момента няма възможности в техния регион.
Защото е едно да работиш в минното дело, под земята, на 500 метра, а друго нещо е да си метри над нея“.
Те казват, че работещите във въглищния сектор искат промяна и я приемат, но засега възможността за работа в зелената индустрия е далеч от техния регион, техните семейства, а те вече са се установили, но са сигурни, че ако се появят нови работни места от сектора, биха сменили работата си.
Долина на роботиката
Наследството, което въглищната индустрия оставя в градовете в района на долината, е пълно с предизвикателства за младите хора там, но те са решили да преоткриват и намират решения сега, за да имат по-добро бъдеще. Образованието е една от „спасителните лодки“ в региона – в Петрошани има университ, който като наследник на Минен институт обучава специалисти за всички области на дейност, специфични за минната промишленост, както и по други индустриални отрасли, като строителство и транспорт.
В града се намира и Профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ – една от елитните гимназии в страната.
И в двете образователни институции младежите си имат лаборатории по роботика, където създават свои собствени роботи, с които после участват в състезания.
Асоциацията за интегрирано териториално развитие подкрепя и развива проекта „Долина на роботиката“ (Robotics Valley). Той стартира през 2019 г. и работи до момента, като има за цел да бъде иновативно социално начинание, събирайки пет отбора по роботика от шестте засегнати въглищни региона в Жиу.
AlphaBit е екипът на Петрошани, а в него са събрани десетки ученици с техните ментори, които всеки ден се събират, за да развиват робота си, с който след това участват в национални състезания и вече имат куп награди.
Снимка: AlphaBit
Келемен вярва, че това е една от посоките за бъдещето на долината Жиу и проектът „Долината на роботиката“ е стратегически и „ние ще направим колкото е възможно повече за него“.
Всъщност това, което искаме да направим, е да създадем ново бъдеще за децата в Долината Жиу. И те вече направиха това без европейски средства, така че всъщност е наша отговорност да ги подкрепим. Нашите ученици, които управляват своите роботи, се очертават като изгряващи звезди по пътя на Справедливия преход в региона“.
Той определя „Долината на роботиката“ като честен проект, който идва от сърцето.
Плановете за развитите на проекта включват създаване на специален образователен център по роботика, който ще се помещава в бившата мина „Петрила“. Целта е той да събира екипите от долината, които да организират семинари за хардуер, софтуер, 3D моделиране и др. Инициативата се основава на опита от организирането на 4 събития, посветени на роботиката във въглищната мина Петрила, където учениците от гимназиите, интересуващи се от роботика, са включени в различни дейности. Чрез „Долината на роботиката“ местните се стремят да трансформират долината Жиу в екосистема с възможности за всички млади хора.
Всичко започна като красива мечта и се превърна в начин на живот. Чрез робота сме придобили различни умения, които ни помагат в ежедневието, но ще ни помогнат и в бъдещата ни кариера. В нашия екип ние наблягаме много на общността, поради което винаги се опитваме да развием манталитета на хората колкото е възможно повече и да водим нашата общност към промяна“, казват от екипа AlphaBit.
И днес можем да се обърнем към Долината Жиу с традиционния миньорски поздрав: „На добър час“, тъй като пред региона стоят много предизвикателства, но и възможности, които местните вярват, че ще помогнат за създаването на нова идентичност след въглищата, отваряйки вратата към нови видове индустрии.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: Economic.bg
