През 2026 г. се навършиха 100 години от рождението на Валери Жискар д’Естен – третият президент на Петата френска република, държавник, реформатор и един от големите строители на съвременна Европа. За неговата роля ни разказва доц. д-р Иван Кьосев – юрист и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, изследовател на правнополитическата, финансовата и стопанската история на Франция, Германия и Европейския съюз.
Животът на Жискар д’Естен е необикновена сплав от аристократично и републиканско наследство, блестящо образование, военна служба, висша държавна администрация, икономическа политика и повече от половин век активна европейска ангажираност.
Жискар д’Естен принадлежи към поколението французи, чиято младост е белязана от Втората световна война, а зрелостта – от възстановяването на Европа и изграждането на европейското единство. Той не просто наблюдава тези процеси. В продължение на десетилетия е сред хората, които ги направляват.
Потекло и семейна среда
Валери Жискар д’Естен е роден на 2 февруари 1926 г. в Кобленц, Германия, където баща му Едмон Жискар д’Естен служи като висш френски финансов чиновник в окупираната след Първата световна война Рейнска област.
Семейната му среда е изключително интересна. От бащина страна той произхожда от стара протестантска фамилия от Оверн. Баща му Едмон притежава образование в сферата на финансите и администрацията и работи във Френската инспекция по финансите, а впоследствие заема високи ръководни длъжности. Няколко години преди раждането на Валери семейството получава правото да възстанови старото име д’Естен. Така се оформя името Giscard d’Estaing, което впоследствие ще стане едно от най-разпознаваемите във френската политика.
От страна на майка му – Мей Бардю – семейната традиция е не по-малко впечатляваща. Дядо му Жак Бардю е виден политик от Пюи-дьо-Дом, а прадядо му Аженор Бардю е депутат, министър на народното просвещение и кмет на Клермон-Феран. Така още от детството си бъдещият президент е потопен в среда, в която държавната служба, политиката, образованието и обществената отговорност са семейни ценности.
Но зад аристократичното име стои и силно републиканско самосъзнание. Именно това съчетание – традиция и модерност, консервативна култура и либерален дух – до голяма степен ще характеризира и политическата философия на самия Жискар.
Още като ученик Жискар д’Естен демонстрира изключителни способности. Учи в парижките училища Gerson, Janson-de-Sailly и Louis-le-Grand, както и в лицея Blaise-Pascal в Клермон-Феран. Получава двойна бакалавърска диплома – по философия и математика – едва на 16 години.
Войната прекъсва образователния му път. През 1944 г., едва 18-годишен, той се присъединява към Първа френска армия на генерал Жан дьо Латр дьо Тасини. Участва в боевете от последния етап на войната и е награден с орден Croix de guerre 1939–1945 за проявена храброст. Този военен опит оставя траен отпечатък върху поколението му. Той принадлежи към поколението, което е видяло до какво може да доведе националното съперничество на европейския континент.
След войната той се връща към образованието си и постъпва в École Polytechnique, а след това в новосъздадената École nationale d’administration (ENA). Завършва през началото на 50-те години и постъпва в Инспекцията по финансите. Любопитна подробност е, че неговият випуск в ENA носи името „Europe“. По-късно това почти символично ще се окаже предзнаменование за един от главните ангажименти на живота му.
От финансовата администрация към голямата политика
Политическата кариера на Жискар д’Естен започва през 1956 г., когато той е избран за депутат. Скоро става държавен секретар по финансите, а през 1962 г. поема поста министър на финансите и икономиката. В икономическата политика се стреми да съчетава финансова стабилност, икономически растеж и модернизация.
Сред важните му постижения като финансов министър е развитието и разширяването на данъка върху добавената стойност (ДДС), както и стабилизационната политика от началото на 60-те години.
Тъкмо в този период се оформя неговият политически профил: не класически консерватор, но и не социалист; не чист голист, но и не противник на Шарл дьо Гол. Жискар постепенно изгражда собствено направление на либералния център, което по-късно ще стане основа на Съюза за френска демокрация – UDF.
Президентът на „напредналото либерално общество“
На 19 май 1974 г. Валери Жискар д’Естен е избран за президент на Френската република. На 48 години той става най-младият президент на Петата република дотогава. Наричаме я Пета република, защото преди нея Франция вече е имала четири републикански режима:
Първа република: 1792–1804
Втора република: 1848–1852
Трета република: 1870–1940
Четвърта република: 1946–1958
Пета република: от 1958 г. до днес
В резултат на конституционните промени и административните реформи във Франция през 1958 г. е създадена една нова конституционна система.
Валери Жискар д‘Естен идва на власт с обещание за промяна. Неговият политически лозунг е свързан с идеята за „напреднало либерално общество“ – Франция трябва да стане по-модерна, по-отворена и по-свободна, но без да изоставя социалната си солидарност. Това е важно, защото Жискар не възприема модернизацията само като икономическа задача. Той я разбира и като промяна на обществения морал, на институциите и на ежедневния живот.
Социалните реформи – едно трайно наследство
Сред най-значимите решения на неговото президентство са:
• намаляването на възрастта за пълнолетие и гласуване от 21 на 18 години;
• легализирането на прекъсването на бременността чрез закона, защитаван от министъра на здравеопазването Симон Вейл;
• въвеждането на развод по взаимно съгласие;
• разширяването на възможността парламентарното малцинство да сезира Конституционния съвет;
• политики за разширяване на правата и възможностите на жените.
Президентството му съвпада и с важна промяна в медийната система. През 1974 г. се създават нови обществени радио- и телевизионни структури. Периодът е свързан и с развитието на високите технологии, ядрената енергетика, високоскоростния транспорт, космическата програма и големи културни проекти.
Сред символите на модернизацията са центърът Cité des sciences et de l’industrie в Ла Вилет и превръщането на старата гара Орсе в музей на XIX век – днешния Musée d’Orsay.
Конституционната модернизация
Един от по-малко забележимите, но изключително важни юридически приноси на Жискар д‘Естен е промяната в отношенията между парламента и Конституционния съвет.
През 1974 г. той подкрепя конституционна реформа, която позволява на 60 депутати или 60 сенатори да сезират Конституционния съвет. Така опозицията получава реален инструмент за контрол върху конституционосъобразността на законите.
Тази промяна се оказва фундаментална за развитието на френската правова държава. Тя постепенно превръща Конституционния съвет от сравнително ограничен институционален механизъм в един от важните органи на конституционния контрол във Франция.
Жискар въвежда и въпросите към правителството, вдъхновени от британския парламентарен модел. Това е характерно за неговия политически стил – той не се страхува да заимства работещи институционални практики от други демокрации.
Трудното икономическо наследство
Президентството му обаче не е безпроблемно. Световната икономика е разтърсена от петролните кризи през 70-те години. Франция се сблъсква с висока инфлация, безработица и забавяне на икономическия растеж.
След оставката на Жак Ширак като министър-председател през 1976 г. Валери Жискар д‘Естен назначава Реймон Бар, икономист и политик, който предприема по-строга политика за стабилизиране на икономиката. Въпреки усилията инфлацията и безработицата остават сериозни проблеми.
Това е една от причините президентството на Жискар да бъде оценявано противоречиво. От една страна, той модернизира обществото и институциите; от друга, икономическите сътресения ограничават възможностите му да реализира изцяло своя проект. През 1981 г. той губи президентските избори от социалиста Франсоа Митеран.
Жискар и европейската идея
Ако обаче има област, в която историческото значение на Жискар д’Естен надхвърля рамките на Франция, това без съмнение е европейската интеграция.
Той е убеден, че френската национална мощ и европейското единство не си противоречат. Напротив – според неговото разбиране Франция може да бъде силна в света именно чрез изграждането на силна Европа. Един от най-големите му приноси е създаването на Европейския съвет.
През декември 1974 г., по инициатива на Валери Жискар д’Естен, държавните и правителствените ръководители на страните от Европейските общности се събират в Париж. Решено е лидерите да се срещат редовно, за да обсъждат политическите въпроси на европейско равнище. Това поставя началото на институцията, която днес познаваме като Европейски съвет. Това е много повече от институционална реформа. До този момент европейската интеграция е до голяма степен икономически и административен проект. Европейският съвет въвежда в центъра му политическото лидерство на държавите членки.
Жискар д’Естен и Хелмут Шмит – френско-германският тандем
Особено място в европейската му политика заемат отношенията му с германския канцлер Хелмут Шмит. Двамата принадлежат към различни политически семейства – Жискар е либерал и центрист, Шмит е социалдемократ. Но общата им визия за Европа ги превръща в един от най-ефективните френско-германски политически тандеми на XX век.
Тяхното партньорство е един от примерите, че европейската интеграция може да надхвърля традиционните партийни разделения. Националните интереси на Франция и Западна Германия не изчезват, но двамата държавници намират начин да ги превърнат в двигател на европейското сътрудничество.
Европейската парична система и пътят към еврото
Друг огромен принос на Жискар е свързан с европейската парична интеграция. През 1978 г., отново в тясно сътрудничество с Хелмут Шмит, той подкрепя създаването на Европейската парична система (EMS). Решението е взето на Европейския съвет в Брюксел през декември 1978 г., а системата започва да функционира през 1979 година. В центъра ѝ е European Currency Unit – ECU, кошница от валутите на участващите държави.
Екюто (ECU) е разчетна единица между централните банки и институциите на Европейската общност и средство за стабилизиране на обменните курсове. ECU не е евро. Но създава важни механизми за координиране на европейските валути и икономически политики. На 1 януари 1999 г. екюто е заменено от еврото при курс 1 ECU = 1 EUR.
Затова е напълно обосновано да се каже, че Валери Жискар д’Естен и Хелмут Шмит са сред политиците, поставили една от важните основи, върху които десетилетия по-късно ще бъде въведено еврото.
Първите преки избори за Европейски парламент
Жискар д’Естен подкрепя и друга историческа промяна – прякото избиране на членовете на Европейския парламент. На Европейската среща в Париж през 1974 г. е даден нов политически импулс за провеждането на преки избори. През 1976 г. държавите членки приемат акта, който отваря пътя към първите преки европейски избори през юни 1979 година.
Така гражданите на Европейската общност за първи път получават възможност директно да избират своите представители в Европейския парламент. Това е важна крачка от една предимно междудържавна и икономическа общност към политическа система с пряка демократична легитимност.
Особено символично е, че кандидатът на Жискар за водач на френската листа е Симон Вейл – жена, преживяла Холокоста, бивш министър на здравеопазването и една от най-уважаваните фигури на следвоенна Франция. След изборите през 1979 г. тя става първият председател на пряко избрания Европейски парламент. Тук се пресичат три от големите теми в политическото наследство на Жискар: модернизацията на Франция, френско-германското помирение и демократизацията на Европа.
След президентството – Европа остава негова кауза
Загубата през 1981 г. не означава край на политическия му живот.
Жискар д’Естен продължава да работи за Оверн, ръководи региона в продължение на години, основава и оглавява партията UDF, а между 1989 и 1993 г. е депутат в Европейския парламент.
През 2003 г. е избран за член на Френската академия. Това е показателно за неговия многостранен талант. Жискар д‘Естен не е само политик и икономист. Той е човек с литературни интереси, автор на книги и мемоари, лидер, който възприема политиката като част от по-широката култура на европейската цивилизация.
Последният голям европейски проект – Конституцията за Европа
Може би най-известната му роля след президентството е свързана с Конвента за бъдещето на Европа. През 2001 г. Жискар д’Естен е избран за председател на Конвента, натоварен със задачата да подготви проект за бъдещата институционална архитектура на Европейския съюз.
Под негово ръководство Конвентът изработва проекта за Договор за установяване на Конституция за Европа. Текстът е представен през 2003 г., подписан през 2004 г., но впоследствие не влиза в сила след отрицателните референдуми във Франция и Нидерландия през 2005 година.
Историческият парадокс е, че макар Конституцията за Европа да се проваля като договор, значителна част от институционалните идеи, съдържащи се в нея, намират път към Договора от Лисабон от 2007 г. Така последният голям европейски проект на Жискар не изчезва напълно. Той се превръща в своеобразна лаборатория за следващия етап от европейската интеграция.
Какво е неговото място в историята на Петата република?
Жискар д’Естен е президент, който променя Франция по начин, който често не се забелязва веднага. Той не създава нов политически режим – Петата република вече съществува. Но модернизира нейното съдържание.
Република Франция на Валери Жискар д‘Естен е:
• по-млада, след намаляването на възрастта за пълнолетие;
• по-свободна в личния и семейния живот;
• по-отворена към женската еманципация;
• по-чувствителна към конституционния контрол;
• по-модерна в медиите и технологиите;
• по-интегрирана в Европа;
• по-ориентирана към икономическа и парична координация с останалите европейски държави.
Един различен държавник
Жискар д’Естен има и своите противоречия. Неговият стил понякога е възприеман като дистанциран и аристократичен. Икономическите трудности от 70-те години тежат върху оценката за президентството му. Загубата от Митеран през 1981 г. показва, че модернизационният му проект не е успял да спечели всички обществени групи.
Но историческата дистанция позволява да се види нещо друго.
Много от промените, осъществени при него, са станали толкова естествена част от френския обществен живот, че днес трудно си представяме Франция без тях. А в Европа институциите, чието изграждане той подкрепя – Европейският съвет, преките избори за Европейския парламент, Европейската парична система и френско-германското политическо партньорство – се превръщат в основни елементи на европейската конструкция.
Наследството
Валери Жискар д’Естен почива на 2 декември 2020 г. в имението си в Отон, на 94 годиншна възраст. Той остава в историята не просто като президент на Франция между 1974 и 1981 г., а като държавник на важния преход между следвоенната епоха и модерната Европа. Той принадлежи към поколението, което е преживяло войната и е разбрало цената на европейското разделение.
Получава образование, което го подготвя за управление на сложната модерна държава. В политиката съчетава либерализъм, социална чувствителност, икономически прагматизъм и европейска визия. Най-значимото в неговото наследство може би е именно убеждението, че модернизацията на Франция и обединението на Европа са два аспекта на един и същ исторически процес.
Сто години след неговото рождение това наследство изглежда особено актуално. Европа днес е много различна от Европа на Жискар д’Естен. Европейският съюз има 27 държави, единна валута в значителна част от тях и институционална структура, която през 70-те години би изглеждала почти невъзможна. Но в основите на тази Европа стоят решения и идеи, към които Валери Жискар д’Естен има пряк принос.
Той принадлежи към онази категория държавници-визионери, които не просто управляват своето време, а се опитват да проектират в добра посока бъдещето. И може би именно затова, сто години след рождението му, името Валери Жискар д’Естен продължава да бъде не само част от историята на Франция, но и важен фактор за изграждането на обединена Европа.
Източник: Banker.bg
