Брутният външен дълг на България в края на юни достига 53,03 млрд. евро, или 47,2% от БВП. Това е увеличение с 8,33 млрд. евро (18,6%) спрямо година по-рано, когато дългът е бил 44,7 млрд. евро (43,1% от БВП), показват данни на БНБ. 33,7 млрд. евро са с остатъчен матуритет над една година, а 80% от задълженията са деноминирани в евро.
Краткосрочните задължения възлизат на 10,54 млрд. евро (19,9% от дълга, 9,4% от БВП), като нарастват с 21,5% за година. Дългосрочните достигат 42,49 млрд. евро (80,1% от дълга, 37,8% от БВП), увеличавайки се с 17,9%. Най-голям ръст има външния дълг на сектор Държавно управление – 15,46 млрд. евро (13,8% от БВП), което е скок от 50,4% спрямо юни 2024 г. и вече формира 29,2% от общия външен дълг.
По сектори: външните задължения на Централната банка намаляват до 1,92 млрд. евро (-4,7%), докато тези на банките и паричните фондове нарастват до 9,48 млрд. евро (+34,6%). Задълженията на нефинансовите предприятия („други сектори“) са 13,44 млрд. евро (+6,7%), а вътрешнофирменото кредитиране се запазва почти без промяна – 12,73 млрд. евро (-0,3%).
Източник: Banker.bg
