През 2024 г. имахме няколко сериозни огнени бедствия, но те не бяха толкова мащабни и страшни. Още миналата година имаше няколко огнени стихии, които подсказаха задаващия се проблем, който се разрази през 2025 г. – големи и много трудни за контрол пожари в иглолистни гори в планински терени. Това коментира доц. д-р Момчил Панайотов – автор и експерт в „Климатека“, с проучвания върху влиянието на климатичните промени върху горите и адаптацията им.
През 2024 г. най-големият такъв пожар беше в Славянка. Той засегна много ценна от природозащитна гледна точка зона с гори от черна мура (Pinus heldreichii). Имаше и много труден за овладяване пожар над Дупница (в Рила), както и няколко – в района на Кресненско дефиле, над с. Сенокос, където бяха напълно изпепелени във върхов пожар насаждения от черен бор. Над с. Микрево бяха силно засегнати дъбови гори, включително най-голямото находище в България от редкия за нас вид пърнар (Quercus coccifera) и борови култури.
Тези пожари бяха ранна индикация на случилото се през юли и август тази година –
мощни огнени стихии с неконтролируем характер, които изпепелиха огромни по площ гори.
Пожарът в Пирин през лятото на 2025 г. вероятно ще се класифицира като най-големият горски пожар в новата ни история. И това, както отбеляза и доц. Костов, е само подсказка за риска, който имаме в Родопите.
Тенденциите са за периодични и за съжаление по-чести подобни лета и ситуации.
Комбинацията от горещини – съчетани често и със суша, вятър, много занемарени терени, липса на достатъчно добра превантивна дейност, неминуемо ще води до повече и по-страшни пожари.
Липсват достатъчни усилия за обезопасяване и изолиране на т.нар. контактни зони между населените места от една страна и горски и селскостопански терени от друга (Wildland-Urban Interface). По тази причина пожари, възникнали в пасища, земеделски територии и гори, навлизат лесно в населени места – особено във вилни зони и почти запуснати села, и така изгарят и къщи. Рискът от човешки жертви при подобни ситуации нараства значително. Примери, непознати в България, са трагедиите в Португалия от 2017 г. и Атика (Гърция, района на Атина) през 2018 година. При нас подобни сценарии очевидно също стават възможни, но обществото и администрацията продължават да подценяват риска.
Без промяна в превенцията – още по-страшни пожари
Изводите са доста ясни – превантивните действия спрямо пожари и капацитетът за справяне с възникнали пожари трябва да станат приоритет и да се промени значително подходът. Видно е, че сегашната „превенция“ често не дава достатъчно добри резултати. Тя се състои предимно в препоръчителни мерки и призиви по медиите. Някои горски стопанства и пътни служби изпълняват много добре превантивни дейности (най-често примерите са в Родопите), но други райони са крайно небрежни, въпреки трагичния си опит с пожари от миналото.
Крайно време е да се поучим от примера на Гърция, Испания и други държави и да въведем много по-строги забрани за дейности в рискови периоди, както и по-добра техническа готовност за реакция. Необходимо е задължително прилагане на превантивни мерки и последващ контрол, особено в граничните зони между земеделски земи и гори, по токови трасета, пътища и жп линии.
При пожари, възникнали в сервитутите на железопътни и електропреносни трасета, финансовата отговорност трябва да се поема от съответните оператори и отговорните институции, а не да тежи върху горските стопанства или МОСВ.
Необходими са и сериозни промени в превантивните дейности, които да се основават на задълбочени анализи на горските територии, а не на остаряла „минала статистика“ — особено при наличието на вече изготвени експертни анализи и методики, които вече са предложени на отговорните институции.
Защитените територии не са защитени от огъня
Над 30% от територията на България и над 60% от горската територия са в НАТУРА 2000 и е логично, че много пожари ще засягат такива зони. За съжаление изглежда, че малко хора се вълнуват от това и е видимо пренебрежението към опазването на природата и особено на критични за опазване зони от огнени стихии. Почти всяка година горят „блата“, които са много ценни за опазване и гнездене на редки птици и не се прилагат сериозни мерки. Личното ми мнение е, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) не участва достатъчно активно в процеса по дискутиране на мерки за защита на защитените зони от пожари.
Завръщане 100 години назад: зловещи ерозирали склонове и пороища
Поводи за позитивизъм не виждам, с изключение на активирането на доброволчески екипи. Държавата от години не гледа достатъчно сериозно на проблема и последиците от това са видими. Изпепеляват се огромни насаждения, трудът на един век и няколко поколения лесовъди и много местни хора отива „на вятъра“ и буквално в реката – цели склонове гори изчезват и много от тях вероятно няма да се залесят отново. По този начин в някои части на България може да се върнем към картините от преди повече от век – зловещи ерозирали склонове и пороища, които отнасят населени места. Не виждам и желание да се търси експертно мнение за овладяване на ситуацията.
През 2024 г. в България са регистрирани 379 горски пожара,
като засегнатите територии обхващат значителна част от страната, отбелязват от „Климатека“. Северозападна България е регионът с най-много пожари, а особено тревожен е фактът, че голяма част от огъня е обхванал защитени зони от мрежата НАТУРА 2000. Там са изгорели над 23 хиляди декара гори – около 38% от всички засегнати площи през годината (или близо 60 хиляди декара общо). Само в НАТУРА 2000 са регистрирани 70 пожара, което е почти 1/5 от всички за 2024 година.
Източник: Banker.bg
