Състав на Върховния административен съд поиска от Конституционния съд да обяви за противоконституционна годишната вноска на концесионерите на подземни богатства за миналата година. Тя беше въведена с преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета за 2025 г., като подлежи на плащане на четири части и включва „стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договор за добив на подземни богатства и всички други данъци и такси, когато такива са дължими“.
Според върховните съдии въвеждането на това ново задължение с обратна сила за дружества, сключили договори за концесия преди 2025 г., противоречи на принципа на правовата държава, на неприкосновеността на частната собственост и на конституционното правило за дължимост на данъци и такси, установени със закон, съобразно доходите и имуществото на гражданите. Твърди се, че въпреки определянето на вноската като публично държавно вземане, правната й природа е неясна – очевидно не представлява такса, защото срещу нея задълженото лице не получава никаква услуга, но няма и характера на данък.
„Концесионното плащане по договора за концесия е парично задължение на концесионера в замяна на правото му да добива подземни богатства за срока на концесията. Следователно, то не представлява нито доход, нито имущество за концесионера. Събирането на концесионното възнаграждение с „всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката“, определя основа, която вече включва данъчни задължения и върху тази основа се изчислява размера на годишната вноска, което е своеобразно определяне на данък върху основа, недопустимо включваща данъци и такси. В същото време тази основа не е свързана нито с доход, нито с имущество, съгласно конституционното деление на данъците.
При липсата на мотиви обаче, ефектът на правната норма е утежняване на положението на концесионерите по вече сключени и влезли в сила към 31.12.2024г. договори. Този ефект е в нарушение на принципа на правовата държава, който означава наличие на правна сигурност и предвидимост в развитието на съществуващите правоотношения. Определянето без мотиви и конституционно основание на допълнително публично вземане, на практика лишава стопански субекти от собственост и ограничава посоченото основно право, без да мотивира ограничението“, сочи съставът на ВАС.
Източник: Banker.bg
