Съединените щати отдавна искат да се отърват от отговорността на посредник за прекратяването на войната в Украйна. Последният натиск на Вашингтон е конфликтът да приключи до началото на лятото и затова настоява за ускоряване на дипломатическите усилия.
Както стана ясно през уикенда, администрацията на Доналд Тръмп обяви, че очаква ясен график за постигане на споразумение до юни и вече са поканили представители на Русия и Украйна за нов кръг преговори, които за първи път ще се проведат на американска територия.
Украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че Вашингтон е решен да упражни сериозен натиск върху двете воюващи държави, за да се стигне до край на бойните действия в рамките на няколко месеца. „Американците предлагат страните да прекратят войната до началото на лятото и ще направят всичко възможно това да се случи“, заяви той..
Следващият кръг от тристранни преговори се очаква да се състои още тази седмица, вероятно в Маями, като Украйна вече е потвърдила участието си.
Въпреки дипломатическия натиск Зеленски за пореден път подчерта, че Украйна няма да приеме каквито и да било договорки между САЩ и Русия, ако те са постигнати без участието на украинската страна, особено когато става дума за териториални въпроси.
Русия е окупирала около 20 процента от украинската територия и настоява за пълен контрол над Донбас, включително изтегляне на украинските сили от райони, които все още са под контрола на Киев. Това е условие, което украинското ръководство категорично отхвърля.
„Всяко споразумение, което засяга Украйна, не може да противоречи на украинската конституция и закони“, изтъкна Зеленски пред чуждестранни медии, като даде да се разбере, че бързото договаряне на мир не може да стане за сметка на суверенитета и териториалната цялост на страната.
Именно тези взаимно изключващи се позиции бяха и причината предишният кръг от преговори в Абу Даби на 4-ти и 5-ти февруари да приключи без пробив. Специалният пратеник на президента на Тръмп – Стив Уиткоф, обяви, че двете страни са се споразумели за размяна на 314 затворници, но това беше единственият резултат от срещата.
Докато продължаваха преговорите, руските сили нанесоха масирани удари срещу енергийната инфраструктура на Украйна. В деня преди срещата Москва предприе една от най-големите си атаки през последните месеци, като използва стотици дронове и десетки ракети. Според Киев руснаците са похарчили приблизително 325 милиона долара само за тази атака.
Също така Украйна настоява да получи западни гаранции за сигурност след евентуално прекратяване на огъня. Външният министър Андрий Сибиха каза в събота, че САЩ са готови да ратифицират такива гаранции в Конгреса, за да създадат „сигурна основа“ за споразумението.
„Само Тръмп може да спре войната. От 20-точковия мирен план, който беше в основата на последните тристранни преговори, остават само няколко нерешени точки. Най-чувствителните и сложни въпроси трябва да бъдат разгледани на най-високи нива“, посочи Сибиха пред Ройтерс.
В същото време Европейският съюз продължава да залага на стратегията на икономически и политически натиск. На 6 февруари Европейската комисия представи проекта на 20-ия пакет от санкции срещу Русия, който е сред най-мащабните досега. Той обхваща енергетиката, финансовите услуги и търговията, като целта е още повече да бъдат ограничени ресурсите на Москва за водене на войната.
Председателката на комисията Урсула фон дер Лайен обяви пълна забрана за предоставяне на морски услуги за руски суров петрол. Според нея тази мярка ще намали приходите на Русия от енергийния сектор и ще затрудни намирането на нови купувачи. Също така, в координация с партньорите от Г-7, ЕС планира и разширяване на списъка с кораби от т.нар. сенчест флот, използван за заобикаляне на санкциите, като броят им вече достига 640.
Планират се и допълнителни ограничения върху придобиването и поддръжката на танкери и ледоразбивачи за втечнен природен газ, с цел да се подкопаят руските проекти за износ.
Втората група мерки засяга банковата система на Русия. ЕС планира да включи още 20 руски регионални банки в санкционния списък и да предприеме действия срещу използването на криптовалути като начин за заобикаляне на ограниченията. Санкции са предвидени и за банки в трети страни, които подпомагат незаконната търговия със санкционирани стоки.
Третият блок от мерки включва нови забрани за внос и износ на стоки и услуги – от каучук и трактори до услуги за киберсигурност, както и ограничения върху метали, химикали и критични минерали.
Одобрението на пакета обаче изисква единодушие от всички 27 държави членки, което прави процеса политически сложен и потенциално бавен. Сигурно е, че Унгария ще саботира новите санкции. Същото може да направи и словашкият премиер Роберт Фицо.
Дипломатическото напрежение се засилва и на двустранно ниво.
Руският външен министър Сергей Лавров остро разкритикува френския президент Еманюел Макрон за изявленията му, че възнамерява да се обади на Владимир Путин, но не го прави. Лавров нарече подобно поведение „жалка дипломация“ и подчерта, че ако има сериозни предложения, Кремъл е готов да ги изслуша. Макрон отговори, че Франция продължава усилията си за възстановяване на диалога с Москва в координация с Украйна, като неофициални информации сочат, че негов дипломатически съветник вече е посетил Москва.
Редица анализатори твърдят, че Путин има интерес да сложи край на войната до лятото. По информация на „Вашингтон пост“ финансови служители в Кремъл са предупредили президента, че през следващите месеци в страната може да се разрази икономическа криза. Служителите смятат, че „без по-нататъшни увеличения на данъците бюджетният дефицит ще продължи да расте поради намаляващите приходи от петрол и газ, докато банковата система е под нарастващ натиск поради високите лихвени проценти и големите обеми заеми за финансиране на войната“.
Паралелно с дипломатическите маневри на терен, миналата седмица стана ясно, че основателят на SpaceX Илон Мъск успя да направи сателитната комуникационна система „Старлинк“ неизползваема за руснаците, а това ще има огромни последици за руската армия в Украйна. Официално „Старлинк“ никога не е бил достъпен в Русия, но по тъмни канали руското министерство на отбраната беше придобило десетки хиляди терминали и съответните лицензи.
Всичко това показва, че натискът за край на войната се засилва едновременно на дипломатическо, икономическо и технологично ниво. Остава обаче въпросът дали до юни може да бъде постигнат устойчив мир или срокът, поставен от Вашингтон, ще се окаже по-скоро пожелание, отколкото реалистичен сценарий. Заради непримиримите позиции на Москва и Киев и продължаващите бойни действия, пътят към примирие изглежда все още дълъг, колкото и календарът да притиска преговарящите.
Източник: Banker.bg
