Редица европейски анализатори предупреждават, че се очертава нова и тревожна геополитическа конфигурация, в която традиционните съюзи започват да се разпадат, а доскорошни противници намират прагматични допирни точки. Изявленията неотдавна на специалния представител на Русия и ръководител на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев и постоянните заплахи на Доналд Тръмп са ясен сигнал, че Европа е в доста неблагоприятна позиция.
През седмицата Дмитриев обяви, че ако санкциите срещу Русия бъдат отменени, Съединените щати могат да получат достъп до съвместни проекти на стойност над 14 трилиона долара. Той също така отбеляза, че ограниченията срещу Москва са стрували на Вашингтон над 300 милиарда долара, което прозвуча като внимателно подбрано послание към американския политически елит, че продължаването на конфронтацията с Русия има реална цена, докато потенциалното сътрудничество обещава огромни дивиденти.
Още по-радикален бе призивът му САЩ да наложат санкции на собствените си съюзници – Европейския съюз и Великобритания, заради отказа им да подкрепят американската военна операция срещу Иран. Дмитриев няколко пъти повтори, че вдигането на ограниченията срещу Русия ще стабилизира световните енергийни пазари и ще е от полза на Вашингтон.
Междувременно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков намекна за възможността Русия да спре доставките на енергия за Европа. Това би задълбочило енергийната криза на континента и би увеличило неговата зависимост от външни фактори.
Разломът в трансатлантическия съюз
Кризата около Ормузкия проток се превърна в катализатор на натрупаните противоречия между САЩ и техните съюзници. НАТО, който дълго време беше символ на западното единство, сега показва признаци на сериозно разцепление. Европейските държави, макар и формално ангажирани със съюза, отказват да се включат активно във военната операция за гарантиране на сигурността на корабоплаването в горещата точка. Този отказ е показателен. От една страна, той отразява нежеланието на Европа да бъде въвлечена в нов конфликт в Близкия изток. От друга пък разкрива дълбоко недоверие към стратегическите решения на Вашингтон под управлението на Тръмп.
Американският президент реагира остро, определяйки поведението на съюзниците като „много глупава грешка“ и подчерта, че САЩ ще запомнят липсата на подкрепа. Той ясно предупреди, че трансатлантическите отношения вече не са безусловни.
Тръмп заяви още, че страните от НАТО подкрепят САЩ на думи, но отказват реално участие. Той дори подчерта, че Съединените щати „никога не са се нуждаели“ от помощта на съюзниците си. Разочарованието му се разпростря и върху двустранните отношения, включително към британския премиер Киър Стармър. Според него подходът на Великобритания към конфликта „е ужасен“, а нежеланието „да изпрати няколко кораба“ е неблагодарност за многократната помощ в миналото.
Паралелно с това отношенията между Вашингтон и Киев пропадат във все по-дълбока пропаст. Тръмп критикува Володимир Зеленски, че не полага достатъчно усилия за мир, и каза, че е по-трудно да се преговаря с него, отколкото с Владимир Путин. Това е поредно доказателство за променените приоритети в американската външна политика от безусловна подкрепа за Украйна към по-прагматичен подход, при който се търси бързо уреждане на конфликта.
Колкото до европейските държави, те действат предпазливо. Германия ясно посочи, че конфликтът с Иран „няма нищо общо с НАТО“, а Великобритания изтъкна, че няма да се ангажира с пълномащабна война. Гърция също отхвърли възможността за военни действия.
Русия се опитва да спечели мача
В същото време Русия умело използва създалата се ситуация. Чрез изявленията на Дмитриев и други официални лица Москва се стреми да задълбочи разногласията между САЩ и Европа. Акцентът върху „анти-Тръмп“ настроенията в ЕС има за цел да създаде впечатление за идеологически разрив, който да играе в полза на руснаците.
Дмитриев не случайно отбеляза, че „Тръмп ще запомни“ поведението на европейските съюзници и се опита да внуши, че Москва е по-близо до американската политика. Тази реторика е част от по-широка стратегия на Русия да се представи като алтернативен партньор на САЩ, особено по отношение на икономиката и енергетиката.
Икономическият фактор е основният лост за промяна на отношенията. Предложението за съвместни проекти на стойност 14 трилиона долара е опит да се изкуши американския бизнес и политически елит да играе в руското поле. В комбинация с твърденията за огромни загуби заради санкциите, се внушава, че конфронтацията с Русия е икономически нерационална. Допълнителен елемент е енергийната политика.
Решението на САЩ временно да облекчат някои санкции върху руския петрол заради покачващите се цени, показва, че прагматизмът започва да надделява. А и Тръмп не веднъж демонстрира, че наистина харесва Путин, което не може да се каже за украинския президент и за ръководството на ЕС в Брюксел.
Така Европа остава в уязвима позиция. През последните десетилетия континентът изгради зависимост от Русия за енергия, от Китай за критични суровини за енергийния преход и от САЩ за сигурност. Този модел днес се разпада под натиска на геополитическите реалности. Русия използва енергията като инструмент за влияние, САЩ поставят под въпрос ангажиментите си, а глобалните конфликти изискват от Европа решения, за които тя не е особено подготвена.
Кризата около Ормузкия проток само подчертава тези слабости. Европейските държави се опитват да защитят икономическите си интереси и да не се замесват във войната на САЩ и Израел с Иран. Натискът от страна на Вашингтон обаче се засили, а Русия предлага алтернативни сценарии за сътрудничество.
В по-широк план ситуацията може да се разглежда като началото на нови съюзи, в които интересите ще доминират. Възможността за тактически съюз между САЩ и Русия вече не изглежда немислима. Тя би се основавала не на доверие, а на взаимна изгода, като например достъп до ресурси, стабилизиране на енергийните пазари и ограничаване на влиянието на други глобални играчи. За Европа това развитие е крайно неизгодно и ако Европейският съюз не успее да изгради по-самостоятелна и последователна външна политика, той може да се превърне в арена на чужди геополитически игри.
В крайна сметка въпросът не е дали ще има формален съюз между САЩ и Русия, а дали ще продължи задълбочаването на разрива между Америка и Европа. Именно този разрив създава условия за нови, нетрадиционни съюзи. Големият проблем е, че при управлението на Тръмп сближаване на позициите между Брюксел и Вашингтон изглежда почти невъзможно.
Източник: Banker.bg
