„Възраждане“ внесе проект на решение за незабавно прекратяване на споразумението с Украйна, което е за срок от 10 години и бе подписано в понеделник, 30 март, от служебния министър-председател Андрей Гюров.
След остри политически реакции около подписания документ, за който има много малко информация какво съдържа, Гюров защити действията си, като заяви, че споразумението е „политически знак за подкрепа“ към Украйна и част от усилията за засилване на отбранителните способности на България.
Реакция по темата дойде и от президента Илияна Йотова, която определи подписването на споразумението като „неадекватно“. „Нито министър-председателят, нито министърът на отбраната, нито министърът на външните работи са информирали мен и президентската институция за предстоящото посещение в Украйна, за целта му, за състава на делегацията. С подписването на споразумение с Украйна за сътрудничество в областта на сигурността премиерът Андрей Гюров недопустимо наруши диалога между институциите и показа липса на институционално възпитание“, заяви държавният глава през изминалия ден.
Според Йотова подписването на международни документи трябва да става от редовен кабинет и новоизбрано Народно събрание и с много широка дискусия, включително и с българските граждани.
Президентът коментира, че текстът на споразумението е получила едва след подписването му. По думите ѝ документът не отразява актуалната обстановка и не защитава достатъчно българските интереси.
„Моята преценка е, че това е един слаб документ. Той е остарял за тези две години, не отчита развоя на войната, няма нищо за интересите на българската отбранителна промишленост“, посочи Йотова.
Тя постави под съмнение и практическата му стойност. „Това е по-скоро политически акт – слабо замислен и слабо изпълнен“, каза президентът, като добави, че става дума за „един текст, който с нищо не обвързва България и не знам и колко помага на Украйна“.
Критики към действията на Андрей Гюров има не само от Илияна Йотова, но и от бившия президент Румен Радев, лидера на БСП Крум Зарков и бившия председател на парламента Наталия Киселова.
Подобен казус възникна и през 2024 г., когато служебното правителство на Димитър Главчев одобри проект на споразумение със сходен характер. Тогава текстът също не беше публично оповестен, но премиерът поиска мандат от парламента.
Според тогавашния председател на Народното събрание Наталия Киселова, юридически не е било необходимо парламентарно одобрение, тъй като документът не се третира като международен договор.
Все още не е ясно дали подписаното в Киев споразумение е същото, или е претърпяло промени.
Източник: Banker.bg
