„ВАР-ът на Actualno“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез коментари и анализи правим по-детайлен преглед на най-наболелите теми в българския и световен спорт.
Българите от години повтаряме мантрата, че “няма млади хора”, “талантите бягат”, “вече не сме спортна нация”. Повторението ни е довело до момент на самозабрава, но е важно точно когато сме се убедили в това, едно поколение да излезе и да ни опровергае пред очите на всички. С гордост можем да кажем, че България отново има спортисти, които карат света да говори за нас. Никола Цолов се нарежда сред бъдещите звезди на Формула 1, Карлос Насар чупи рекорди така, сякаш е роден именно затова, а Александър и Симеон Николови връщат вярата, че нашата родина може отново да бъде име, което светът уважава.
Мога да изредя още много имена и ми се иска да го направя, но ще спра дотук. Важно е преди да се хвалим с успехите на “нашите момичета” да се запитаме имаме ли правото да използваме това местоимение? “Наши” ли ще са момчетата, когато не са на върха?
Синдромът на „нашите момчета“
През последните години все по-често наблюдаваме една и съща тенденция – има ли победи, има и патриоти. Докато има медал или рекорд, социалните мрежи се пълнят с патриотични постове, знамена и гордост. В момента, в който резултатите спаднат, настъпва тишина. Тишина, която се превръща в порицание. Изведнъж Алекс и Мони Николови вече не са младата надежда в българския волейбол, а просто синовете на Владo Николов, които печелят заради фамилията си. Същото важи и за Никола Цолов – когато се качва на подиума, всички говорят за „българина на крачка от Формула 1“, но при една по-слаба квалификация или неуспешно състезание, ентусиазмът рязко спада. Карлос Насар е “национален герой” само докато подобрява рекорди. Забравяме обаче, че зад тези успехи стоят млади момчета, върху които цялата държава изсипва очакванията си.
Тази крайност се вижда ясно и във футбола. Агитките пеят песни за лоялност и безрезервна подкрепа. Говори се за любов към клуба независимо от резултатите, но достатъчни са няколко грешни подавания, една загуба или слаб сезон, за да започнат освиркванията, псувните и обидите към собствените играчи, треньори и ръководства. Същите футболисти, които вчера са били “наши момчета”, днес са наричани некадърници и предатели. Точно тук идва голямото противоречие в българския спорт – твърдим, че подкрепяме безусловно, но всъщност подкрепяме само когато има победи.
Българският спорт обича победата, но презира грешките
Истината е, че в България обичаме успеха, но рядко умеем да подкрепяме пътя към него. Искаме световни шампиони, но нямаме дори капка толерантност към грешките им. Искаме герои, но ги превръщаме в мишени още при първото разочарование.
Новото поколение заслужава повече. Те не чакат на готово, а излизат и се конкурират със света – в Италия, Русия, САЩ, на световни първенства и олимпийски сцени. Показват, че дисциплината и труда все още имат значение. Връщат вярата, че да си българин и да бъдеш на световно ниво не е оксиморон. Те карат хиляди деца отново да мечтаят, да искат да тренират и да вярват, че България може да създава шампиони, а не само спомени за миналото. Tова, което правят е много по-голямо от един медал, един рекорд или една победа, защото спортът никога не е бил само резултат. Спортът е пример, психика, възпитание и идентичност.
Време е да дадем на шампионите ни правото да грешат
Свикнали сме да наричаме шампионите ни “нашите момчета”, но трябва да се научим да бъдем до тях не само когато печелят. Не само когато звучи химнът, когато има купи, рекорди и снимки със знамена, а и когато губят, правят грешки или са изморени, разочаровани, пречупени от огромните очаквания, които цяла нация поставя върху раменете плещите им.
Лесно да подкрепяш победителя. Истински трудно е да останеш зад него в моментите, когато светът вече не го аплодира. Точно тогава обаче подкрепата има най-голямо значение. И може би тогава най-силно си личи дали тези спортисти наистина са “нашите момчета”, или просто поредният повод за шумен патриотизъм до следващата загуба.
Автор: Жанина Колева
ОЩЕ от „ВАР-ът на Актуално“: Без право на грешка: Бруталният формат, който прави Евролигата по-велика от НБА
Източник: Актуално
