Телефонният разговор между президента на САЩ Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин в понеделник отново постави на дневен ред една от най-чувствителните теми в международната политика – санкциите срещу руската енергетика. Заради конфликта около Иран, скока на цените на петрола и опасността от дълбока енергийна криза, във Вашингтон се обсъжда възможността за временно облекчаване или дори премахване на част от ограниченията върху руския петрол. Подобно решение би имало болезнен ефект върху Украйна, която от четири години води изтощителна война срещу Русия.
Санкциите върху руския енергиен сектор бяха ключов инструмент на Запада след началото на руската инвазия в Украйна през 2022 година. Те имаха ясната цел да ограничат ресурсите на Москва, които финансират военната машина на Кремъл.
Макар санкционният режим да не доведе до икономически колапс на Русия, той значително усложни достъпа до пазари, технологии и финансиране, като принуди руската икономика да се преориентира към Азия и към по-непрозрачни търговски схеми. Именно затова евентуалното облекчаване на санкциите би било стратегическа победа за Москва и същевременно сериозен удар по позициите на Киев.
Най-прекият ефект от подобно решение ще е
възстановяването на част от приходите на Русия.
Тя е един от най-големите износители на петрол в света, а парите от суровини продължават да са гръбнакът на руските държавни финанси. Ограниченията върху продажбите, застраховането и транспорта на руски петрол имаха за цел да намалят именно тези приходи. Ако санкциите бъдат временно отменени или смекчени, руският петрол би могъл по-лесно да се върне на световните пазари.
За Украйна това означава повече пари за Кремъл и сериозни последици за нея. Войната се превърна в конфликт на изтощение, а икономическата устойчивост на всяка от страните е от решаващо значение. Украинският президент Володимир Зеленски вече предупреди, че премахването на санкциите би било сериозен удар не само за Киев, но и за глобалния санкционен режим.
Според украинската логика всяко отслабване на икономическия натиск върху Москва означава по-големи възможности за финансиране на армията, производство на оръжие и продължаване на войната. Освен това подобен ход би подкопал една от основните стратегии на Украйна, а именно да принуди Русия да плати икономическа цена за агресията. Ако санкциите се разхлабят заради глобална енергийна криза, това би създало опасен прецедент.
Вторият важен аспект е
политическият сигнал, който подобно решение би изпратило
към международната общност. От началото на войната западната подкрепа за Украйна се основава на два основни стълба – военна помощ и икономически санкции срещу Русия. Ако един от тези стълбове бъде отслабен, това неизбежно ще се възприеме като промяна в самата стратегия на Запада спрямо Русия.
За Украйна най-голямата опасност е символиката на подобна стъпка. Ако най-важният й партньор – Съединените щати, реши да облекчи санкциите, това може да насърчи и други държави да последват този пример.
В Европа вече се чуват подобни гласове. Унгарският премиер Виктор Орбан и външният министър Петер Сиярто открито призовават за преразглеждане на енергийните санкции срещу Русия заради растящите цени на енергията. Ако САЩ действително направят първата крачка, подобни позиции могат да получат допълнителна легитимност. Например словашкото правителство на Роберт Фицо също би се се възползвало.
От украинска гледна точка това би означавало постепенно разпадане на международния консенсус срещу Москва. Санкционните режими работят ефективно само когато са колективни. Ако се появят пробиви, Русия ще може да използва различията между западните държави в своя полза.
Третият ключов фактор е световната геополитическа динамика.
Военната операция на САЩ и Израел срещу Иран и блокирането на Ормузкия проток поставят световния енергиен пазар под огромно напрежение. В такава ситуация изкушението да се върне руският петрол на пазара става все по-голямо. Звучи парадоксално, но конфликтът в Близкия изток може косвено да отслаби натиска върху Русия заради войната в Украйна. С други думи, една регионална криза започва да пренарежда приоритетите на световната политика.
Украйна вече усеща този ефект. Според изявленията на Зеленски вниманието на партньорите постепенно се измества към конфликта с Иран. Ако глобалната сигурност започне да се фокусира приоритетно върху Близкия изток, рискът е войната в Украйна да се превърне във второстепенна тема за международната общност.
За капак
последният пакет от санкции на Европейския съюз срещу Русия,
който трябваше да бъде одобрен около 24 февруари, за четвъртата годишнина от началото на руската агресия в Украйна, е в застой. Приемането на ограниченията бе блокирано от Унгария заради спирането на транзита към нея на руски петрол по тръбопровода „Дружба“. Въпреки че тръбите бяха повредени след атака на руски дронове,
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви на 10 март пред участниците в годишната среща в Брюксел на посланиците на страните от ЕС, че досега единственият печеливш от събитията в Иран е Русия, която се възползва от повишаването на цените на енергията и пренасочването на военни способности, които можеше да бъдат използвани в помощ на Украйна.
В крайна сметка дебатът около санкциите срещу руския петрол отразява по-тежкия сблъсък между икономическите реалности и геополитическите цели. От една страна, високите цени на енергията заплашват световната икономика и създават натиск върху правителствата да стабилизират пазарите. От друга, всяко облекчаване на санкциите срещу Русия ще отслаби международния натиск върху Кремъл.
Източник: Banker.bg
