На българската икономика не ѝ липсват пари, по-скоро не успява достатъчно добре да ги превърне в капитал за растеж. В същото време моделът, който години наред работеше чрез евтин труд, растящо потребление и европейски средства, започва да достига границите си. Следващият етап ще изисква повече производителност, повече частни инвестиции и повече стойност от същия или дори по-малък брой хора.
Европа не просто увеличава разходите си за отбрана. Под натиска на войната в Украйна, геополитическата несигурност и необходимостта да намали технологичните си зависимости континентът започва да пренарежда цели индустрии. За България това отваря възможност, която е по-голяма от традиционното производство на боеприпаси: да използва натрупания капацитет в софтуера, автомобилната индустрия, авиацията и инженерните разработки, за да заеме място в растящия европейски пазар на технологии с двойна употреба.
Нетният поток на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България за периода януари – юли 2026 г. възлиза на 3.45 млрд. евро, или 2.8% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), публикувани в петък. Сумата е с близо 1.92 млрд. евро по-голяма спрямо същия период на миналата година, когато потокът беше 1.53 млрд. евро (1.3% от БВП).
Правителството ще отпусне еднократна помощ на стойност 50 евро на всички с доходи под прага на бедност. Парите са част от мерките за подкрепа на уязвимите семейства и домакинствата с ниски доходи на фона на високите цени на горивата. Социалният министър Наталия Ефремова нарече тази еднократна подкрепа „инфлационен чек“, гарантираща „базова социална сигурност в условията на ръста на цените на горивата“.
България ще изтегли нов вътрешен заем от 150 млн. евро, става ясно от публикувано съобщение на сайта на Българска народна банка (БНБ). В него се посочва, че на 28 септември предстои да се проведе аукцион за продажба на лихвоносни съкровищни облигации със срочност пет години.
Столична община задейства процедурата по избор на банка, която да осигури 183.5 млн. евро дългосрочен заем за нови превозни средства и градска инфраструктура. Това е половината от одобреното от Столичния общински съвет на 10 септември финансиране на обща стойност 367 млн. евро. Другата половина от заема ще бъдат предоставени от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).
На градския транспорт в София не му достигат 45.6 млн. евро за 2026 г., показва проектът на новата икономическа рамка, внесен в Столичния общински съвет на 17 септември. Разчетите сочат, че за изпълнението на транспортната задача са необходими близо 330 млн. евро, докато прогнозните приходи и осигуреният финансов ресурс са около 284.4 млн. евро.
Минималните и максималните цени за таксиметров превоз в София ще се вдигнат с 5.3% от 1 януари 2027 г. Поне това предлага заместник-кметът по транспорт Виктор Чаушев, който внесе доклад в Столичния общински съвет. Процентът на поскъпване е изчислен по приетата миналата година автоматична методика за актуализация на тарифите и предстои да бъде гласувано от СОС.
Част от публичния ресурс, предоставян по обществени поръчки за мантинели, е бил насочван към фирма без друга дейност, определено от МВР като „дружество касичка“, заяви вътрешният министър Иван Демерджиев. По думите му, четири компании са концентрирали голяма част от поръчка на Агенция „Пътна инфраструктура“, а договорите им впоследствие са били индексирани с над 150 млн. евро.
Държавата отново настоява „Соф Кънект“ да възстанови концесионните плащания за Летище София, като аргументира искането с трайно възстановения и вече рекорден пътнически трафик. Темата е била обсъдена на работна среща между премиера Румен Радев и ръководството на международния инвестиционен фонд „Меридиъм“, водещ партньор в концесията на столичния аеропорт, съобщават от правителствената пресслужба.
България и Северна Македония започнаха подготовката на новата програма за трансгранично сътрудничество Интеррег за периода 2028 – 2034 г. Първата среща на групата, която ще работи по бъдещата програма, поставя началото на избора на приоритетите и инвестициите, които ще бъдат подкрепяни от двете страни през следващия програмен период, съобщиха от МРРБ.
Пазарът на ново строителство в София продължава да привлича сериозен интерес, но изискванията на купувачите постепенно се променят. Днес изборът на жилище все по-рядко се свежда единствено до цена и квадратура. Все по-голяма тежест имат качеството на строителството, средата, функционалността, енергийната ефективност и потенциалът на имота да запази и увеличи стойността си във времето.
Именно затова покупката „на зелено“ остава предпочитан вариант за много купувачи и инвеститори. Но добрата сделка на ранен етап не зависи единствено от по-ниската начална цена. Тя е резултат от комбинация между надежден инвеститор, правилна локация, качествен проект и ясно структурирана реализация.
Източник: Economic.bg
