Един от най-мащабните проекти за дигитализация в България от десетилетия насам е вече в ход. Времето обаче не работи в полза на изпълнителите, а на карта са заложени близо половин милиард лева. Както и по-малко видимата, но също толкова реална опасност от задълбочаване на дигиталното разделение между големите градове и отдалечените малки населени места – фактор, който в съвременния цифров свят влияе все повече върху местните икономики и конкурентоспособността. Накратко: до лятото на 2026 г. трябва да бъдат изградени хиляди километри оптична мрежа в малки и слабонаселени места с високоскоростен интернет. За целта са осигурени 460 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), но краткият срок поставя сериозни предизвикателства пред реализацията на проекта.
България изглежда доста атрактивно за чуждестранните инвеститори отвън. Винаги съм казвал, че ние, заедно с Румъния, Гърция и Балканите като цяло, имаме огромен потенциал за зелена енергия и производство на нови видове електричество – водород, биометан, биогаз и др. Това каза в интервю за Economic.bg анализаторът от специализирания енергиен сайт Montel Лука Димитров. Единствената „ахилесова пета“ или критика, която експертът изтъква е въвеждането на вятърни капацитети у нас.
Юни 2025 г. е първият месец в историята, в който слънчевата енергия (22%) е била основният източник на електроенергия, генерирана в ЕС. Тя изпревари ядрената (21.6%), вятърната (15.8%), водната (14.1%) и природния газ (13.8%). Това показват данните на Евростат за дела на възобновяемите енергийни източници в нетното производство на електроенергия в блока за второто тримесечие на 2025 г.
Правителството прави първи стъпки към реализирането на автомагистрала „Рила“ чрез концесия. Тази стъпка бележи ключов момент в дългогодишната сага около един от най-амбициозните инфраструктурни проекти в България, който трябва да свърже трите основни магистрали в страната. Според министъра на транспорта Гроздан Караджов на 1 октомври, на заседание на Консултативния съвет по концесии, ще бъде дадено началото на процеса по избор на частен инвеститор за част от трасето – участъкът от Дупница през Кюстендил до Гюешево. Той подчерта, че целта е да се привлече частен капитал за изграждането на проекта, като инфраструктурата ще остане публична държавна собственост.
Петролната и газова компания Neptune Energy потвърди наличието на 43 милиона тона литиев карбонат (LCE) в региона Алтмарк в Германия. С огромен потенциал за търговски добив, той може да се превърне в един от ключовите производствени възли за батерийни технологии в Европа. Актуализираната оценка, извършена съвместно с независимата агенция Sproule ERCE, прецизира по-ранните прогнози за 70 милиона тона LCE, обявени от Neptune по-рано тази година. Въпреки низходящата корекция обявеното число затвърждава позицията на Алтмарк като основен ресурс, способен да поддържа търговски добив в мащаб.
Източник: Economic.bg
