България изпраща ноември с икономика, която генерира сериозни данъчни приходи, но и с бюджет, който е подложен на силен натиск от социални ангажименти и инвестиционни нужди. Дефицитът към края на 11-ия месец е 2.8%, което е на ръба на критериите от Маастрихт, показват данните за изпълнението на консолидираната фискална програма, публикувани от МФ.
Данните за ноември очертават картина на стабилен и силно печеливш банков сектор в България. Въпреки растящите обезценки, финансовите институции успяват да увеличат печалбата си, като таксите и комисионите остават тихият, но сигурен източник на приходи. Данните на Българската народна банка (БНБ) към ноември показват, че активите на сектора достигат 213.8 млрд. лв. – ръст от 2.7% само за месец. Това се случва на фона на силно нараснали парични салда и стабилно кредитиране, но и при все по-съществен принос на нетните приходи от такси и комисиони за финансовия резултат на банките.
Последните данни на БНБ за вече показват охлаждане на кредитната активност, особено при бизнес и жилищните заеми. Депозитното поведение е силно разделено: фирмите теглят спестяванията си с огромна скорост, докато домакинствата продължават да трупат все повече пари в банките въпреки символичните лихви. През ноември спрямо октомври при нефинансовите предприятия се наблюдава 6.7% спад при новоотпуснатите левови кредити до 1 млн. евро и 23.2% спад при големите заеми над 1 млн. евро. При евровите кредити има спад при малките с 13%, но ръст с 6% при заемите над 1 млн. евро.
Министерският съвет одобри Стратегия за организация на първично предлагане на държавни ценни книжа (ДЦК) за индивидуални инвеститори, както и Концепция за реализация на тази стратегията. Тази идея вече беше обявена по-рано тази година от Българската фондова борса (БФБ). Целта е да се постигане ефективно и директно първично пласиране на държавни ценни книжа сред българските граждани, при което достъпът, разходите и правилата за записване са съизмерими с профила на непрофесионалния инвеститор и създават условия за регулярно, предвидимо и широко участие на населението в разнообразяването на инвестиционните инструменти.
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) утвърди цена на природния газ за януари 2026 г. в размер на 60.92 лв./MWh (31.15 евро/MWh), без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. На тази цена „Булгаргаз“ ЕАД ще продава суровината на крайните снабдители и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. Утвърдената цена е с 3.3% по-ниска спрямо декемврийската, която беше 32.22 евро/MWh). Историческа справка показва, че сегашната цена е с 25 % по-ниска спрямо януари 2025 г. и с 21.5 % спрямо януари 2024 г.
Отиващият си кабинет „Желязков“ готви целева програма за „повишаване на конкурентоспособността“ на българския транспортен бранш. Това се разбра от изказване на премиера в оставка Росен Желязков преди старта на последното правителствено заседание за годината. Не стана ясно обаче какви ще са параметрите на въпросната програма и механизмът, по който парите ще стигнат до фирмите.
Българското правителство разреши на „Метрополитен“ ЕАД да се възползва от дерогация от европейските санкции срещу Русия. Общинското дружество ще купи специфични резервни части, необходими за системите за сигурност, управлението и пожарогасенето, без които движението на влаковете в метрото би било невъзможно.
Решението на кабинета е продиктувано от „строгата специфичност“ на оборудването. Част от влаковете, които обслужват над 400 хил. пътници дневно, са руско производство и техните системи за безопасност нямат аналог, който да бъде доставен от западни производители без цялостна и изключително скъпа подмяна на подвижния състав.
Източник: Economic.bg
