Министерството на финансите публикува проектобюджета за 2026 г., от който се вижда, че отново се залага 3% бюджетен дефицит. Ведомството, управлявано от Теменужка Петкова, очаква „дупката“ да остане в тези рамки до 2028 г., което означава оставане в рамките на Маастрихтските критерии.
От дебатите за зелената трансформация, новите фабрики и AI през предизвикателствата пред индустрията и битката за таланти до визията за икономиката на утрешния ден. Международният форум iN Sofia 2025, организиран от Economic.bg, раздвижи представите за бъдещето и се превърна в епицентър на оживени дискусии за индустрията, иновациите и конкурентоспособността.
Пламен Димитров е управител на „Кофас България”. Той има над 16 години опит в банковия сектор. Започва кариерата си в ОББ като специалист микрокредити. През 2004 г. постъпва в „Райфайзенбанк”, където е специалист по малки и средни предприятия, а след това става управител на клон на банката. Пламен Димитров има магистърска степен по Икономика на търговията от Университета за национално и световно стопанство в София, а понастоящем следва за MBA в Cotrugli Business School.
Обявеното увеличение на данък „Дивидент“ от 5 на 10% през 2026 г. не само че няма да свие дела на сивата икономика в България, какъвто е рекламираният търсен ефект от мярката, а ще има точно обратното действие и ще „удари“ обикновените хора и инвеститорите, като принуди някои предприемачи да започнат да избягват неговото плащане. За обсъждания ръст пръв съобщи през уикенда зам.-председателят на Народното събрание и председател на парламентарната група на „БСП-Обединена левица“ Драгомир Стойнев.
На този етап не сме виждали по-подробна чернова, но нашето разбиране е, че българските власти се стремят към бюджетен дефицит под или в рамките на 3% през следващата година. Това каза европейския комисар Валдис Домбровскис в интервю за БНР в понеделник, 3 ноември.
Европейският съюз готви голяма промяна в начина, по който финансира индустрията и научните разработки. Новият Европейски фонд за конкурентоспособност (ECF), предложен от Европейската комисия, има за цел да направи това, което досега Европа трудно успяваше – да приведе добрите идеи от лабораториите в реално производство на терен.
Фирмите, засегнати от Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите (CBAM), ще разполагат с гратисен период от девет месеца след 1 януари 2026 г., за да продължат вноса на стоки от трети страни, докато получат статут на „одобрен декларатор“. Междувременно Европейската комисия подготвя до декември пълен преглед на CBAM с нови законодателни предложения, които да изяснят правилата за електроенергията, експорта и предотвратяването на злоупотреби.
Източник: Economic.bg
