Домакинствата остават на регулирани цени на тока и след 1 юли 2025 г., които ще продължат да се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) веднъж годишно. Отмяната на либерализацията на пазара на дребно за неопределен период се случи с набързо внесени и гласувани промени в Закона за енергетиката.
България е предоговорила реформата в Плана за възстановяване, която предвиждаше емисиите парникови газове от въглищните централи да бъдат намалени с 40% до 2026 г. спрямо базовата 2019 г. Това стана ясно от думите на енергийния министър Жечо Станков след гласуването в петък на промените в Закона за енергетиката, с които беше отложената за неопределено време либерализацията на тока за бита.
Когато разговорът за зеления преход се фокусира единствено върху терабайти, гигафабрики и въглеродни проекти, лесно забравяме, че енергията на промяната извира от човека – от неговите умения, мечти и страхове. Тази точка на пресичане между финанси, общности и таланти бе лайтмотивът на панела „Говорят парите: Как кохезионните средства създават работни места на бъдещето в регионите в преход“.
В политическите среди се режисират сценарии, които да задушат важните теми в обществото. Манипулациите, че предложеният от мен референдум е срещу еврото, е обида към за интелекта на българите. Моята цел е ясна – всеки гражданин да се произнесе за нашата готовност да приемем единната валута през 2026 г. И моето предложение дава резултат – най-после започнаха дебати за реалната готовност да приемем еврото следващата година.
Работещите в енергийния сектор на Кюстендил и Бобов дол масово искат да запазят професията си и да останат в сектора, макар да са притеснени от липсата на яснота за бъдещето на енергийния преход. Това сочат първите резултати от изследване, проведено от КНСБ съвместно с Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта, представено от Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ по зеления преход.
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) обяви обществена поръчка за избор на изпълнител, който да проектира и трайно да укрепи анкерната стена при 210-и км на първокласния път между Ботевград – София. Прогнозната стойност на търга е 19.5 млн. лв. без ДДС, а оферти се подават до 19 юни.
Всички въглищните региони в Европа и по света търсят своя път към декарбонизация. България също се опитва да намери добрите примери. ТЕЦ „Бобов дол“ в Кюстендилско се очертава като пример за активна трансформация, целяща не просто спазване на екологичните норми, а гарантиране на социално справедлив преход. Вместо да очаква принудително закриване, централата предприема мащабни стъпки към диверсификация на енергийния си микс и създаване на нови икономически възможности за региона.
Източник: Economic.bg
