Българският пазар на труда остава стегнат, но зад ниската безработица се вижда промяна в структурата на заетостта. Работещите по трудов договор намаляват с близо 17 хил. за година, като най-силен е спадът в преработващата промишленост – почти 20 хил. души. За сметка на това строителството, търговията, здравеопазването и социалните дейности продължават да добавят работни места. Заплатите растат, но компаниите стават по-предпазливи при наемането.
Около 49 учебни заведения в 50 български общини ще бъдат обновени с европейско финансиране. Проектите включват университети, училища, детски градини и ясли, а от подобренията се очаква да се възползват над 30 хил. души. Паралелно с това близо 4 млн. евро по трансграничната програма с Румъния вече са вложени в лаборатории, телемедицина, сензорни стаи и виртуална реалност в Северна България.
Само София и Варна успяват да попаднат сред първите 100 от общо 213 региона в Европа и САЩ по иновационна конкурентоспособност. Столицата е 69-а, а Варна – 94-а, докато останалата част от страната изостава значително. България се представя особено слабо по производителност в преработващата промишленост, а девет от десетте региона в дъното на класацията са български – сигнал за сериозни регионални и технологични дисбаланси.
Правителството ще се опита да ограничи бюджетния дефицит до 3% от БВП през 2027 г., вместо заложените досега 3.8%. Целта е България да се върне в рамките на маастрихтските критерии, докато страната е в процедура по свръхдефицит. Министерството на финансите подготвя бюджетната рамка за Брюксел до 15 октомври, а до края на годината държавата вероятно отново ще излезе на международните пазари за до 1.3 млрд. евро нов дълг.
Компаниите инвестират все повече в автономни AI системи, но липсата на доверие заплашва да обезсмисли част от очакваните ползи. Международно проучване показва, че почти всички служители, които използват изкуствен интелект, понякога коригират или отменят решенията му. Основният проблем е липсата на яснота как AI стига до дадено заключение. Вместо да спестява време, автоматизацията може да създава нова ръчна работа и да намалява възвръщаемостта на инвестициите.
Инфлацията в България отново се ускорява – цените през август се повишават с 0.6% за месец, а годишният темп достига 5.1%. Храните и безалкохолните напитки продължават леко да поевтиняват и са само с 0.8% по-скъпи спрямо година по-рано. Натискът идва основно от услугите и транспорта: ресторантите и хотелите са поскъпнали с 9.6% за година, а транспортът – с над 21%, подкрепен от скок при горивата и винетките.
Доходността по 10-годишните американски държавни облигации премина 5% и достигна най-високото си равнище от 2007 г. Разпродажбите се засилват преди решението на Федералния резерв за лихвите, като пазарите оценяват вероятността за ново увеличение с 25 базисни пункта на над 90%. Високата инфлация и скъпият петрол засилват натиска върху дълговия пазар и могат да оскъпят финансирането не само в САЩ, но и глобално.
Европейската инвестиционна банка направи първата си стъпка към финансирането на малки модулни ядрени реактори. Банката предоставя заем от 40 млн. евро на финландската Steady Energy за разработването на 50-мегаватов реактор за топлоснабдяване. Инвестицията е първата от планирана серия и показва промяна в отношението към ядрената енергия в Европа. Европейската комисия иска първите подобни реактори на континента да заработят в началото на 30-те години.
Проектът за разширяване на близо 2-километровата отсечка между края на АМ „Струма“ и ГКПП „Кулата“ навлезе в екологична процедура. Причината е растящото натоварване към границата с Гърция – само за година трафикът се е увеличил с близо 17%, до средно 8570 автомобила дневно през 2025 г. Прогнозите сочат над 14 хил. превозни средства дневно още през 2030 г., което засилва необходимостта от по-широк и безопасен път.
Източник: Economic.bg
