Инфлацията не е абстрактен статистически показател. Тя се усеща пряко – в доходите, в спестяванията, в цената на кредита и в увереността на хората и бизнеса. Затова, според гуверньора на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, е важно ясно да разграничаваме източника на шока от начина, по който той се пренася във вътрешната икономика.
Икономическият растеж в еврозоната продължава да разочарова. Според втората оценка на Евростат, публикувана в сряда, брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната е нараснал едва с 0.1% през първото тримесечие на 2026 г. спрямо предходното тримесечие и само с 0.8% на годишна база. Под повърхността на общото забавяне в Блока обаче малка група икономики рязко се откроява над средното равнище. Три държави членки на ЕС с налични данни за първото тримесечие се очертават като безспорните лидери: Кипър, България и Испания.
Когато шоколадова фабрика във Велико Търново вече не може да намери необходимите работници на местния пазар, решението идва отвън. Преди броени месеци там работа започват 40 души от далечен Непал – ход, който за мнозина изглежда екзотичен, но за бизнеса е все повече въпрос на оцеляване.
Тази история не е изолиран случай, а илюстрация на новата реалност в българската икономика. Когато демографията застрашава да „изтрие“ 20% от работната сила само за пет години, българските мениджъри поемат ролята на дипломати, учители и интегратори. Вносът на работна ръка и таланти отвън и вътрешните академии са част от решенията, които предприемачите сами намират, докато се подготвят за новата реалност, диктувана от AI и глобалните конфликти.
Един от двата антиинфлационни законопроекта на управляващата партия „Прогресивна България“ (ПБ) мина на първо четене в зала. Става въпрос за промените в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), които предвиждат драстично разширяване на списъка с нелоялни търговски практики, въвеждането на дефиниция за „прекомерно висока цена“ и „съвместно господстващо положение“.
Промените бяха подкрепени със 148 гласа „за“ (от ПБ и ДПС), 22 „против“ (от ПП и ДБ) и 22 „въздържали се“ (от „Възраждане“ и ДБ). Представителите на ГЕРБ изобщо не гласуваха.
Министерският съвет прие решение, с което изцяло смени областните управители в страната. С днешния акт са назначени 28 нови представители на държавата, като досегашните титуляри са освободени.
Украйна вече произвежда милиони високотехнологични дронове годишно, докато цяла Европа – със своите тромави линии за конвенционални боеприпаси – остава далеч от оборотите на намиращата се във война държава. Този контраст между традиционните мощности, проектирани за статичните фронтове на Студената война, и скоростта на модерните технологични иновации подчертава фундаменталната криза на западните индустрии. Те остават затворници на модел, изграден за миналото, докато настоящето изисква децентрализация, софтуерна гъвкавост и масово производство на „умни“ системи, които традиционната индустрия просто не е програмирана да създаде.
Източник: Economic.bg
