Международният фестивал за дизайн Мелба вече започна и ще продължи до 16 ноември. В рамките на събитието в София ще видим някои от най-влиятелните имена в сферата на комуникационен, графичен, продуктов и мебелен дизайн, предприемачество и иновации. Осмото издание на единственото по рода си събитие у нас, създадено и провеждано от Студио Комплект, ще представи богата 10-дневна програма с различни дизайн инициативи в града.
Част от програмата е изложбата „МИГ – градът на различни погледи“ на илюстратора и художник Вичеслава Ташкова, част от серията „Дипломен проект“ на фестивала. Илюстрации, прозрачни фолиа, типографски експерименти и ефекти на разфокусиране пресъздават пет състояния – скотома, далтонизъм, намалено зрение, слепота и ретинопатия. Проектът цели да въведе публиката в темата с любопитство, разбиране и емпатия.
Разговаряме с художничката и илюстратор Вичеслава Ташкова в контекста на изложбата „МИГ – градът на различни погледи“. Публиката може да разгледа изложбата до 16 ноември в галерия УниКредит Студио.
––––––––––––––––––
Здравейте, Вичеслава! Срещаме се във връзка с участието Ви в Мелба фестивал – разкажете ни повече за изложбата „МИГ – градът на различните погледи“.
Изложбата „МИГ – градът на различните погледи“ е заглавието на моя дипломен проект – детска интерактивна книга. Изложбата има за цел да представи моята книга, нейните най-важни и основни идеи и самата мен. Тя представя извадки на най-важните моменти от книгата според мен, като те са представени чрез типографски плакати.
От функция на тялото тук сякаш зрението се превръща в инструмент на разказа – как избрахте тази тема?
Изборът на тази тема за мен беше много лесен, дори може да се каже първосигнален. Това е нещо, с което аз се сблъсквам постоянно в ежедневието си и с което знам не много хора са запознати.
Какви зрителни проблеми акцентира проектът? Има ли информираност в България по темата?
Книгата засяга 5 зрителни проблема – скотома, далтонизъм, типичното размазано зрение, слепотата и ретинопатия. Честно казано не знам колко информираност по темата има в България, но от моя личен опит – тя със сигурност не е особено много. Според мен зрителните проблеми за повечето хора и тяхното знание за тях се свежда само до носене на очила с диоптри.
Накъде ни води историята на книгата и за кого е подходяща тя?
„МИГ – градът на различните погледи“ е детска алтернативна книга, тоест тя е предназначена за деца, но според мен темата е всеобхватна и може да бъде прочетена и разгледана от всички. Книгата ни пренася в един въображаем град, а именно града Миг. В него има 5 локации, по една за всяко заболяване, като те по принцип не са специфично подбирани, освен тази за слепотата, която е пещера и сметнах за най-подходящо. Книгата цели нейният читател да се разходи из града, да се запознае с различните обитатели на всяка локация и с техните особености. Книгата също идва с карта, която детето може да използва, за да направи разходката си още по-интересна.
Още: Откриват първия интерактивен музей, посветен на българските будителки
На какви материали заложихте за представянето на различни състояния на зрението?
За да мога да представя различните състояния на зрението, заложих на различни фолиа, които всъщност са прозрачни стикери, които лепях върху плака за суха игла, и на различни типографски заигравки в текстовете на книгата. Всяко състояние е представено чрез ефект, който му кореспондира – реалната картина за човек без съответното състояние и е придружен с текст, който също е деформиран по някакъв начин. При скотомата липсват букви от текста, при далтонизма двата текста са наложени един върху друг и могат да се прочетат само с помощно средство, приложено в книгата, при намаленото зрение текстът е изцяло размазан, при слепотата думи от текста са изписани с Брайл, като и самата Брайлова азбука присъства, за да може читателят да намира съответните букви. При ретинопатията текстът е изцяло деформиран и образът на буквите е неясен.
Кога един дефицит може да се превърне във възможност?
Дефицитите са това, което ни учи да сме по-силни и да се приспособяваме. Както споменах, и аз страдам от зрително заболяване – ретинопатия (Номер 5 в книгата) и това за мен беше една възможност да го покажа по някакъв начин и да се пробвам да „образовам“ хората и да ги запозная с различни светове.
Какво Ви се иска обществото да вижда по-често?
Това, което ми се ще обществото да вижда по-често, е толерантност към всички, независимо дали към хора с някакъв вид проблем, или не. Искам всички да проявяват разбиране, търпение и да се поинтересуват поне малко от обща култура с какво се сблъскаме всеки ден и че не всичко е толкова просто, колкото понякога си мислим.
Още: Студио Комплект представя VIII издание на международния фестивал МЕЛБА
Вичеслава Ташкова е млад художник и илюстратор от Бургас. Тази година завършва бакалавърска степен „Книга, илюстрация, печатна графика“ в Националната художествена академия. Изкуството за нея е начин на общуване със света, а най-голямото ѝ вдъхновение е детската илюстрация – пространство, където въображението е безкрайно, а реалността се пречупва през чистия поглед на децата.
Източник: Актуално
