„Окачените бутонки“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
В съвременната ера на футбола е станало обичайно играчите да преминават през редица различни клубове през цялата си кариера. За младите таланти от академиите е по-трудно от всякога да пробият в първия отбор на първия си клуб и да се утвърдят в дългосрочен план. Скъпи трансфери се правят от други клубове като бърз път към успеха на най-високо ниво. Ако достигнат определено ниво, топ клубовете ще си осигурят услугите им; ако даден играч не се представя добре, най-често той ще бъде преместен в друг клуб.
Даниел Агер – един от най-верните футболисти на Ливърпул
Търпението е ценна стока в днешния футбол на най-високо ниво – лукс, който топ клубовете просто не могат да си позволят, ако искат да се състезават постоянно на върха. Може би затова все по-рядко се случва играчи да останат в един клуб за толкова дълъг период от време, че да създадат наследство – своя собствена част от историята и емоционална връзка с феновете, която продължава далеч след престоя им в клуба. Играчите идват и си отиват на сезонна база, но малцина успяват да останат в сърцата на феновете за години напред.
Представител на този изчезващ вид футболисти е Даниел Агер. Датчанинът се присъедини към Ливърпул от Брьондби с договор за 6 милиона лири през януарския трансферен прозорец на 2006 г. под ръководството на Рафа Бенитес, сезон след емблематичната победа на Ливърпул в Шампионската лига в Истанбул срещу Милан. През осемте години и половина, прекарани в Мърсисайд, Агер се утвърди като истински любимец на феновете, играч, чиито отношения с привържениците на Ливърпул и до днес са изпълнени с взаимно уважение и обич.
Между изкуството на защитата и контузиите: Агер бе разпокъсан между два свята
Известен с елегантния си стил на игра и култивирания си ляв крак, Агер никога не е бил ортодоксален защитник. Винаги готов да се включи в халфовата линия с топката в краката си, способен да намери съотборник с дълъг пас през цялото игрище, Агер превърна изкуството на защитата в удоволствие за гледане. Разбира се, имаше и слабости в играта му, тъй като понякога беше превъзхождан във въздушните дуели и от време на време се забавяше. Не беше и особено бърз. Въпреки това, уменията и интелигентността, с които Агер упражняваше занаята си, го превърнаха в наистина отличен защитник – такъв, който би могъл да достигне върха в спорта, ако контузиите не му бяха попречили да реализира огромния си потенциал.
Проблемите с физическата форма на Агер започнаха веднага след пристигането му в Англия, като той записа само четири мача през първата си половина на сезона в Ливърпул и пропусна финала за Купата на Англия през 2006 г. срещу Уест Хем, който остана в историята с невероятния воле на Стивън Джерард в 90-ата минута, с който изравни резултата и доведе до продължения, а след това и до триумф в дузпите.
Запазената марка на Дани Агер – шутовете от далечно разстояние
През сезон 2006/07 Агер се състезаваше с двама от най-верните играчи на Ливърпул за място в отбора, като изместването на Джейми Карагър или Сами Хюпия не беше лесно предизвикателство. Мощният удар от 35 метра пред трибуната „Коп“ срещу Уест Хем през август 2006 г. се оказа първият от поредица запомнящи се удари на датчанина, чиято способност да удря топката толкова чисто и с такава сила от разстояние се превърна в запазена марка през цялата му кариера.
След слабо представяне в първия мач на „Стамфорд Бридж“ в полуфинала на Шампионската лига през 2007 г., Агер отбеляза още един великолепен гол след фаул на Джерард на „Анфийлд“, като Ливърпул отстрани Челси от турнира след дузпи и достигна втория си европейски финал само за три сезона. В този случай „червените” загубиха с 2:1 от Милан в Атина, но репутацията на Агер в клуба вече нарастваше, заедно с неговата склонност да се представя добре в решаващи моменти.
Татуираните букви „YNWA“ и любовта към Ливърпул
През сезон 2007/08 Агер се бореше с контузия, която в крайна сметка наложи операция, след като го извади от игра за по-голямата част от кампанията. Възстановен за следващия сезон, Агер отпразнува поредния си страхотен гол от 30 метра, този път срещу Блекбърн, като посочи към небето в памет на 96-те жертви на трагедията в Хилзбъро. Това беше трогателно признание от страна на играч, който прие културата на Ливърпул, както като футболен клуб, така и като град, от момента на пристигането си през 2006 г. С буквите „YNWA“ татуирани на всеки от пръстите на дясната си ръка, лоялността и отдадеността на Агер към клуба го направиха любимец на феновете по начин, по който само малцина играчи са успели да постигнат през годините.
Барселона и Ман Сити искаха Агер, но той избра да остане в клуба на сърцето си
В епоха, в която тлъстите договори често са достатъчни, за да изкушат играчите да сменят клубовете си и да се преместят в други страни, такава лоялност е трудна за намиране, особено сред чуждестранните играчи, които нямат емоционална или семейна връзка с клуба, за който играят. В кариерата на Агер настъпи момент, в който Барселона прояви силен интерес към него. Манчестър Сити, бързо набираща сила в английския футбол по това време, също направи две оферти за играча.
Агер можеше да приеме някоя от тези оферти и да спечели значително по-висока заплата от тази, която получаваше в Ливърпул. В Барселона той би могъл да се присъедини към може би най-великия отбор в световния футбол и да има практически гаранция за спечелване на трофеи. Би могъл да подаде молба за трансфер, за да принуди преминаването си. Това не би било неразумно от страна на Агер. През 2012 г. той беше обявен за футболист номер 1 на годината на Дания за втори път и в разцвета на кариерата си беше сред най-добрите защитници в Европа.
Злощастните контузии, които преследваха Агер през цялата му кариера
Футболистите имат кратка кариера и когато се появи възможност да играят на най-високо ниво, повечето от тях се възползват от нея. Агер обаче беше различен. Ливърпул искаше да го задържи, а той се отнесе с пълно уважение и достойнство към клуба. В интервю за The Guardian през 2013 г. той обясни: „Ливърпул винаги ще бъде клубът, който ми даде почти всичко в кариерата ми. Когато дойде време да напусна, искам да имам същите отношения с Ливърпул, каквито имам сега.“
Именно тези отношения Агер е успял да поддържа и до днес. Тази силна признателност към Ливърпул отразява неговия скромен и принципен характер, който го е довел до толкова близки емоционални връзки с феновете на клуба. Най-тъжното в кариерата на Агер беше начинът, по който тя се влоши толкова бързо от толкова ранна възраст. Проблемите с гърба, които започнаха през 2007 г., станаха толкова сериозни, че през август 2009 г. се наложи да се подложи на операция, която само удължи кариерата му – контузия, която никога не беше напълно излекувана. Агер записа само 21 мача през сезон 2010/11 поради контузия, а освен това стана жертва на селекцията на Рой Ходжсън, като Мартин Шкъртел зае мястото му в отбора.
Тъжният и горчив край на престоя на Агер в Ливърпул
Говорейки за живота под ръководството на Ходжсън, Агер каза: „Напълно загубих желанието си да ходя на работа. Нямах никаква мотивация.“ Агер участва в победата на Ливърпул над Кардиф в финала за Купата на Лигата през 2012 г., но беше заменен по време на мача поради контузия на реброто. По-късно той подписа нов дългосрочен договор с клуба през октомври 2012 г., преди да бъде назначен за вицекапитан на клуба следващото лято след оттеглянето на Карагър.
Това можеше да бъде сезонът, в който Ливърпул печели 19-та си титла, и можеше да бъде сезонът, в който Агер да затвърди мястото си като велик играч на Ливърпул. В крайна сметка това се оказа началото на края за Агер в Ливърпул. Пристигането на Мамаду Сако от Пари Сен Жермен за 17 милиона лири доведе до загубата на мястото на Агер в отбора, което значително намали игровото му време.
Агер разкри, че през последните си два сезона в Ливърпул се е чувствал способен да играе само на 70-80% от капацитета си, което до голяма степен обяснява нарастващата нестабилност в нивото му на игра. Страдащ от дискова херния, Агер призна, че редовно приемал дози противовъзпалителни лекарства, значително по-високи от препоръчваните, което се отразило както на способността му да играе, така и на дългосрочното му физическо здраве. Силната умора накарала Агер редовно да консумира нездравословни количества кофеин, за да компенсира преди мачовете.
Не само физическото състояние на Агер се влошаваше с тревожна скорост, но и отношенията му с тогавашния мениджър на Ливърпул Брендън Роджърс изиграха важна роля в евентуалното му решение да напусне клуба. „За 42 дни преминах от първи избор и новия вицекапитан на клуба до четвърти избор централен защитник„, спомня си Агер. През февруари 2014 г. отношенията достигнаха критична точка, когато Роджърс критикува Агер и неговия партньор в защита Шкъртел, че са позволили на нападателя на Суонзи Вилфред Бони да има твърде много време и пространство с топката. Агер си позволи да го репликира, а 12 минути по-късно бе заменен.
Оттам нататък отношенията им бяха отвъд възможността за възстановяване. Това, което беше хармонична кариера в клуба – без конфликти или противоречия – беше стигнало до тъжен и горчив край. Агер отбеляза изравнителен гол при победата с 2:1 срещу Нюкасъл в последния ден от сезон 2013/14 след опустошителния край на Ливърпул в забележителния мач за титлата. Оказа се, че това е последният му мач за клуба; подобаващ начин да завърши с гол пред „Коп“.
Агер напусна Ливърпул само заради един клуб – Брьондби
През лятото на 2014 г. цял куп европейски клубове се интересуваха от подписа на Агер, но той остана верен на принципите си по типично честен и възхитителен начин: „Вероятно можех да получа договор с по-голям клуб и да печеля повече пари, но това не е важно за мен. Искам да съм доволен от това, което правя.“ Агер щеше да напусне Ливърпул само заради един клуб – Брьондби, където всичко започна десетилетие по-рано. В крайна сметка той се завърна с договор за 3 милиона паунда след 232 участия и 14 гола за Ливърпул. „Откакто напуснах Брьондби през 2005 г., винаги съм мечтал един ден да се върна и да играя отново с жълтата фланелка. Фантастично е, че това сега се сбъдва.“
За Агер футболът никога не е бил въпрос на пари. Става въпрос за пълноценна кариера и за това да остане лоялен към тези, които са му оказали толкова много подкрепа през цялото му време в Ливърпул. Мисълта да играе за противников отбор му се е струвала неразбираема. След два сезона в Дания, дойде време Агер най-накрая да окачи обувките си на стената. Контузиите стигнаха до точката, в която тялото му просто не можеше да се справи с изискванията на спорта. При пенсионирането си той каза: „Намирам се на място, където ми е писнало, психически и физически. Не искам да се впускам в низходяща спирала. Искам да се откажа някъде близо до върха.“
Неразгърнатият потенциал на Агер – урок за бъдещото поколение
През юни 2016 г. Агер най-накрая обяви оттеглянето си от футбола на едва 31-годишна възраст. Сред феновете на Брьондби и Ливърпул той остава култова фигура, която се ползва с огромно уважение. Кариерата на Агер донесе някои прекрасни моменти и незабравими голове. Той стана капитан на страната си и записа 75 международни мача и 12 гола за Дания. Кариерата му в много отношения е такава, с която наистина може да се гордее. И все пак има огромно чувство на съжаление за това, което е можело да бъде. Играч с уменията на Агер можеше да постигне много повече; може би можеше да се превърне в най-великия бранител на всички времена в Ливърпул. Може би дори в крайна сметка щеше да играе за Барселона на върха на играта, печелейки още много трофеи по пътя. Можеше да изиграе и много повече мачове за националния отбор на Дания…
Всичко това беше прекъснато от поредица от злощастни контузии, които в крайна сметка смачкаха тялото му до покорство. Следователно историята на Агер служи и като сериозно отражение на последствията от приема на твърде много лекарства, за да се играе въпреки контузии. Някои играчи може да се възстановят и да се насладят на проспериращи кариери. Агер нямаше такъв късмет. Неговата кариера е история на тъга от неосъществения потенциал, но и история на огромна гордост. Играч, който винаги е действал с изключително смирение – поставяйки принципите си над личната изгода – Агер въплъщаваше това, което е Ливърпул.
Редактор: Стефан Йорданов / Източник: These Football Times
Още от „Окачените бутонки“: Немската машина за голове, която взриви Бундеслигата и накара Байерн да го откупи за рекордна сума
Източник: Актуално
