В България роботиката и изкуственият интелект все още не са масово внедрени, но тенденцията сочи ускорено навлизане, особено през последните 3 – 5 години. Български фирми и стартъпи работят в специфични ниши – мобилни роботи, интеграция на AMR в логистика, роботизация на рутинни производствени процеси.
В темата на брой 131 на списание „Икономика“ представяме гледната точка на трима предприемачи. Един от тях е инж. Величко Великов, основател на фирма „Витто“ ООД, която работи под бранда BG Robots:
Роботите са важни за производителите, тъй като им дават предсказуемост в работата. Разчита ли се само на хора, дори не е ясно кой ще дойде на работа на следващия ден. Това казва инж. Величко Великов, основател на фирма „Витто“ ООД, която работи под бранда BG Robots. Инж. Великов се занимава с промишлен дизайн, а в областта на индустриалната роботика навлиза през 2013 г., след години на професионален опит във Великобритания, където участва в разработването на продукти и се среща по-отблизо с автоматизацията в производството. И ето какво още споделя инженерът, който днес помага на малки и средни предприятия не просто да оцелеят, а да се развиват в условията на глобален натиск и нестабилни пазари:
Към роботиката се насочихме не като самоцел, а като практично решение. Докато работех в Англия още от 2003 г., роботите ми направиха силно впечатление с това, че осигуряват стабилност и повторяемост в процесите. Когато се върнахме в България, решихме да купим един робот и около него
да изградим цялостна екосистема
Започнахме с роботи за фрезоване и шлайфане, а постепенно стигнахме до напълно автоматизирани системи.
Базирани сме в село Зайчино Ореше, близо до Нови пазар. Когато търсехме място за първия робот, попаднахме на сградата на бившата земеделска кооперация. Напълно я преустроихме и днес това е модерна работилница. В това начинание от самото начало сме двама с брат ми, който има ключов принос за стабилизирането и развитието на бизнеса. По-късно към нас се присъедини и съпругата ми Катя Ковачева, която отговаря за административните и финансовите въпроси.
В България се върнахме без колебание. Познавах добре производствата у нас и знаех, че има фирми, които работят за цяла Европа и света. Анализът ни показа, че страната има сериозен потенциал за роботизация, но дълго време тя беше недостъпна за малките фирми. Затова започнахме да
доставяме роботи втора употреба
от Западна Европа – основно от автомобилната индустрия, където компаниите периодично ги подменят с нови. Ние ги реновираме, вдъхваме им втори живот и ги продаваме с гаранция. Тези машини имат огромен резерв – до 100 хиляди работни часа.
Предлагаме решения основно с роботи KUKA и познаваме отлично всеки техен детайл. Най-често внедряваме системи за палетизация и за заваряване, но също за фрезоване, шлайфане и полиране. Роботите намират приложение в опаковъчната индустрия, в безалкохолния сектор, в мандри – навсякъде, където има тежък и еднообразен труд. В заваряването предимствата са особено големи – роботът се сертифицира веднъж за конкретен продукт, докато заварчиците трябва периодично да подновяват сертификатите си. Освен това роботът работи около
четири пъти по-бързо
Може без прекъсване и без почивен ден.
Автоматизацията е най-добрият начин българската индустрия да оцелее и да остане конкурентна. Много предприятия са силно зависими от западните пазари, където в момента има сериозни затруднения. Това създава натиск върху цените, докато същевременно разходите за труд у нас растат. Роботите позволяват оптимизация, като и качеството се подобрява. На местата, където сме внедрили системи, работодателите най-често не освобождават хора – те просто ги разтоварват от най-тежките дейности. Засега навсякъде, където има робот, има и оператор.
Работим основно в България, но получаваме
поръчки и от съседни държави
Най-голямото предизвикателство и за нас остава липсата на квалифицирани кадри. Да, търсим нови хора, но внимателно ги подбираме. Не е достатъчно човек да е завършил инженерна специалност – нужно е да е минал през реално производство. Роботите изпълняват, но не измислят, те нямат човешката креативност. Инженерът е този, който движи индустрията напред.
В България виждам наистина голям потенциал за роботизация и автоматизация на производствените процеси. Вярвам, че решението минава през образователната система и обучението и работата с децата трябва да започне много рано. Моделизмите, които някога бяха популярни, развиваха любопитството и креативността от ранна възраст. Опитвам се да възродя тази практика в нашия регион с подкрепата на местните власти. Готови сме да оборудваме кабинети, за да може учениците да се докоснат до съвременните технологии и да работят с материали. От учителите ще зависи това да се мултиплицира и те да го развият още повече. Роботите ще намират
приложение във все повече области
Затова хората е важно да се учат как да ги използват най-добре. Ако искаме да задържим младите хора, дори и малките населени места трябва да предлагат възможности за високотехнологична работа. Приложното програмиране и инженерната дейност позволяват упражняването на труд от дистанция. Създадем ли лаборатории и технологични центрове – като този, който се опитваме да развием в Шумен – ще се появи и средна класа. А именно тя е ключът към устойчивото развитие на регионите и на индустрията като цяло. Конкуренцията в бизнеса глобално е много висока. Чрез автоматизация и роботизация българските фирми ще превърнат ефективността в основно свое конкурентно предимство.
Текстът е част от бр. 130 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
