Ценовият възход на природния газ принуждава европейските енергийни компании да се върнат към въглищата, като се очаква производството на електроенергия от този най-силен замърсител на околната среда да нарасне с една четвърт през следващите шест месеца, за да компенсира сходен спад в продукта на газовите централи, посочват анализатори.
Конфликтът между Иран и Съединените щати блокира доставките на втечнен природен газ през Ормузкия проток, което изкачи референтните цени на горивото в Европа над 80 евро за мегаватчас през септември – най-високото им ниво от три години насам. Това направи експлоатацията на централите, работещи с въглища и лигнити, по-рентабилна от тази на газовите им аналози за първи път от поне 2024 г. насам (според данни на аналитичната компания ICIS). И обърна икономическата логика, която досега подкрепяше постепенното изтласкване на въглищата от енергийния микс на Европа.
Енергийната система обаче разполага с малка допълнителна гъвкавост при евентуално ново повишение на цените на синьото гориво, тъй като възможностите на Европа да разчита повече на въглищата са силно ограничени след продължилото с години масово затваряне на централи на твърдо гориво. Делът на въглищата в европейския енергиен микс е спаднал от над една трета от общото производство на електроенергия в Европейския съюз през 1990 г. до рекордно ниските 9.2% през 2025 г., сочат данни на Евростат.
Правителствата и енергийните дружества закриха значителни мощности на въглища с увеличението на производството от възобновяеми източници, но периодите на високи цени на газа все още могат да направят оставащите централи икономически атрактивни. Така нареченият „чист марж при въглищата“ (clean dark spread) – показател за рентабилността на производството от твърдото гориво – отбеляза рязък скок от началото на конфликта в края на февруари, докато съответният показател за газа („чист марж при газа“ или clean spark spread) потъна.
Въпреки че възобновяемите енергийни източници могат да компенсират част от производството на енергия от изкопаеми горива, тяхното производство зависи от метеорологичните условия. Комуналните предприятия все още разчитат на въглищни и газови централи, за да балансират енергийната система, когато производството на чиста енергия е недостатъчно, за да отговори на търсенето, или когато предлагането на слънчева енергия спадне през зимата.
Очаква се Европа да разчита на въглища през следващите два зимни сезона, защото газът остава скъп, а възобновяемите източници облекчават натиска през пролетта и лятото. Преминаването към твърди горива е изразено особено силно в Германия – най-големият пазар на електроенергия и потребител на природен газ в Европа.
Предвижданията са производството на енергия от въглища да е близо до практическия си лимит през четвъртото тримесечие, съответствайки на най-силното тримесечно производство, което останалият парк е постигал досега, по информация на доставчика на данни за пазара на въглеродни емисии Veyt. Почти целият останал свободен капацитет на въглища е ограничен от наличността на централи, а не от икономиката, посочва още Veyt. Което оставя сравнително малко място за производителите на електроенергия да реагират на пореден скок в цената на газа, като преминат към други горива.
„Дори ако газовите котировки достигнат 100 евро за мегаватчас, енергийният сектор не би могъл да реагира толкова по-активно“, отбелязва анализаторът на ICIS Флориан Бьонке.
Тази промяна може да се окаже и по-трайна, а не просто непосредствена реакция на смущенията в доставките на втечнен природен газ.
Според Марта Вронишевска – анализатор във Veyt, се очаква въглищата да останат по-евтини от природния газ за производството на електроенергия през цялата следваща година и евентуално до март 2028 година. Цените на газа за по-дългосрочни периоди показват, че търговците прогнозират ограниченията в доставките да се запазят, добавя тя.
Затварянето на последната атомна електроцентрала в Германия през 2023 г. допълнително намали гъвкавостта на енергийната система. Тя бе изведена от експлоатация след като цените на газа вече бяха спаднали от рекордните нива, достигнати по време на трескавите усилия на Европа да замени руските доставки след началото на енергийната криза.
Източник: Banker.bg
