„Окачените бутонки“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Посивяла коса, безмилостен усет пред гола и фланелка, издърпана върху главата след поредното попадение. Фабрицио Раванели трудно можеше да бъде сбъркан. Италианецът се превърна в едно от запомнящите се лица на футбола през 90-те, а кариерата му предложи необичаен обрат: през май 1996 година отбеляза във финала на Шампионската лига и стана европейски шампион с Ювентус. Година по-късно изпадна от Висшата лига с Мидълзбро.
Между тези два момента Раванели успя да вкара хеттрик на Ливърпул още в английския си дебют и да помогне на новия си отбор да стигне до два финала за купите. Сезон, започнал с огромни очаквания, завърши без трофей и без място в елита.
„Бялото перо“ на Ювентус
Раванели започва футболния си път в родния Перуджа, а през 1992 година стига до Ювентус. Там трябва да намери мястото си сред нападатели като Роберто Баджо, Джанлука Виали и по-късно Алесандро Дел Пиеро. Преждевременно побелялата му коса му носи прякора „Бялото перо“, но пред противниковата врата италианецът е достатъчно остър. През сезон 1994/95 завършва с 30 гола във всички турнири и помага на Ювентус да спечели титлата и Купата на Италия.
Най-запомнящият се момент идва на 22 май 1996 година. Във финала на Шампионската лига срещу Аякс Раванели открива резултата с удар от почти невъзможен ъгъл. Нидерландците изравняват, но Ювентус печели след дузпи. Италианецът вече има и най-ценния европейски клубен трофей.
От европейския връх до хеттрик срещу Ливърпул
Същото лято Раванели предприема неочакван ход: напуска Торино и преминава в Мидълзбро. Английският клуб, воден от Брайън Робсън, опитва да изгради амбициозен отбор с международни звезди. За нападателя това е съвсем различно предизвикателство. Вместо утвърден претендент за европейските отличия той избира проект, който тепърва трябва да доказва възможностите си.
Началото е впечатляващо. На 17 август 1996 година Мидълзбро посреща Ливърпул, а италианецът отбелязва и трите гола за домакините при равенството 3:3. Гостите повеждат три пъти, но Раванели неизменно намира отговор. За един следобед той оправдава вълнението около трансфера си. Английската публика получава головете, характера и характерното празнуване с фланелката върху главата.
Два загубени финала и болезнено изпадане
Раванели завършва сезона с 16 гола във Висшата лига. Мидълзбро обаче не успява да превърне атакуващия си талант в постоянни резултати. Отборът достига финалите за Купата на Лигата и ФА Къп, но губи и двата. В първенството положението е още по-тежко. Отнети са му три точки за неизиграния по програма двубой с Блекбърн – наказание, което натежава решително в борбата за оцеляване.
Равенството 1:1 срещу Лийдс в последния кръг потвърждава изпадането. Само година след европейския триумф Раванели преживява един от най-горчивите сезони в кариерата си.
Завръщане там, откъдето започва всичко
След Мидълзбро нападателят играе за Марсилия, Лацио, Дарби Каунти и Дънди. Накрая се връща в Перуджа, където приключва кариерата си през 2005 година. Раванели оставя след себе си европейски трофей, важни голове и един от най-силните дебюти в историята на Висшата лига. Но и спомена за сезон, в който дори хеттрикът срещу Ливърпул и шестнадесетте шампионатни попадения не стигат, за да спасят отбора му.
Автор: Стефан Йорданов
Още от „Окачените бутонки“: Футболният феномен, който съществуваше в сънищата на милиони, но загуби битката с реалността
Източник: Актуално
