В пазарната икономика не съществува термин „спекула“. Това някои са го чули от дядо си, който е продавал на черния пазар и явно носталгират. И не трябва ли икономическите експерти да имат някакъв ценз?
Така коментира антиинфлационните мерки на правителството Ася Василева, икономически анализатор. Искам да знам имената на тия капацитети дето ще изчисляват „справедливата цена“, настоява и Любомир Дацов, член на Фискалния съвет. Трябва да си много глупав, да предложиш такъв набор от мерки, защото хоризонтът поне засега изглежда дълъг, а тежестта на първия провал става като снежна топка във времето. Хоризонтът изведнъж стана къс, отбелязва финансистът.
„Спекула”, „справедливи цени” – това е идеология, не икономика.
Икономическата теория, която и да е тя, учи, че на пазара се сблъскват продавач и купувач. Първият иска да продаде колкото може по-скъпо, а вторият да купи максимално евтино. Справедливата цена е въпрос на договор между тях. Сега обаче ни готвят арбитър, съдия, особен управител на пазара, отрядник по справедливостта. Той ще натиска, преследва и наказва „несправедливите” продавачи. Или пък ще усмирява минимализма на купувачите като им обяснява, че по-евтино не може да е.
Смях в залата!
Никой не пита какво значи „справедливо“. Това е емоционална, не аналитична категория. Тя задейства морално разпознаване, не икономическо мислене, казва още Василева. Който възрази, че няма такова нещо като справедлива цена, веднага попада в позицията „значи си за несправедливата“. Това е реторичен капан, който работи в социалната мрежа за секунди, и от който излизането изисква дълъг текст, какъвто никой не чете.
„Ориентир, не таван“ – ако цените не паднат, винаги може да се каже, че ориентирът е работил, но търговците не са се вслушали. Ако паднат — заслугата е политическа. Това е перфектно асиметрично разпределение на риск и възнаграждение.
От днес нататък всеки разговор за инфлация в България ще минава през „справедлива цена“. Опозицията ще трябва да отговаря на тяхната рамка, не на своята. Това е, което в политологията се нарича framing — кадрирането на дискусията е по-важно от победата в нея, продължава Василева.
Ако гледаме сериозно на проблема с поскъпването, четири са основните фактора за инфлацията в България. Те имат такъв процентен принос: цените на петрола и храните (външни шокове) – 50-60%, небалансиран държавен бюджет (фискални шокове) – 20-25%, кредитна експанзия на банките + увеличаване на паричната маса – 10-15% и влизането на България в Еврозоната (1 януари 2026 г.) – 0,8% – еднократно. Това заявява финансистът Бисер Манолов.
Но според икономиста Елена Колева повече може да се отдаде на паричната маса и на големия растеж на доходите в публичния сектор. Те са в резултат и на тези автоматични механизми, които ако бъдат оставени – ще доведат до експоненциално покачване в богопомазаните сектори (бойкопомазани сектори) и страхотно разтваряне на ножицата на доходите в обществото, изтъква тя.
Нещо интересно предложи доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН. По думите му е важно въвеждането първо на индикативни цени от електронните платформи на ЕС – посочени цени у нас и в другите държави.
„На второ място да се изясни разликата на това, което се предлага тук и там. Такива системи действат във Франция и Белгия. Трето, да има ефективни действия за разбиването на картелите, където ги има. Защото надценка над 50% не е възможна, ако няма картел, въпросът е да бъде открит и санкциониран“, препоръча Сарийски.
Източник: Banker.bg
