В края на 2025 г. оптимизмът на властта звучи убедително, ако се доверим на статистиката, но вдигна ли се стандартът ни на живот отвъд числата? България отчита брутен вътрешен продукт от 113 млрд. евро, икономически растеж от над 3% и място в топ 5 на държавите в Европейския съюз по темп на растеж. По данни на Евростат ръстът на БВП към третото тримесечие на годината е 3.2% на годишна база, което е двойно над средното за ЕС. Само четири държави – Ирландия, Дания, Полша и Кипър, се представят по-добре от нас.
Това бе съобщението на премиера в оставка Росен Желязков в началото на заседанието на правителството на 30 декември.
Премиерът обяви, че България отдавна не е най-бедната страна в съюза и че по паритет на покупателната способност вече изпреварваме държави като Гърция, Румъния и Унгария.
На пръв поглед картината изглежда повече от обнадеждаваща. Безработицата намалява с 0.6%, заетостта расте, в бюджета са събрани рекордни приходи, а инфлацията, според правителството, се дължи основно на по-високото потребление и изсветляването на икономиката.
Освен това, посочи Желязков, след години на блокирани плащания България успя да получи близо 1.5 млрд. евро от Плана за възстановяване и устойчивост, а разплатените европейски средства през 2025 г. достигат безпрецедентните 8 млрд. лева.
Кабинетът оцеля след шест вота на недоверие и твърди, че е изпълнил основните си цели, а именно финансова стабилизация, възстановяване на плащанията по ПВУ, повишаване на конкурентоспособността и напредък към еврозоната.
Но зад внушителните макроикономически показатели стои един по-неудобен въпрос – усещат ли българските домакинства този растеж като реално повишаване на благосъстоянието си?
Данните на Евростат за фактическото индивидуално потребление на глава от населението показват безспорен напредък. За десет години България е увеличила този показател с около 20% и вече достига 74% от средното ниво за ЕС. Това е един от най-бързите темпове на сближаване в съюза.
Страната изпреварва Унгария и се изравнява с Естония, а на Балканите се нарежда пред Румъния и дори пред Гърция. В стандарти на покупателната способност българите разполагат средно с около 13 079 евро годишно. Това в очите на властта е символичен, но важен знак, че догонването е реално, а не само статистическо.
Този напредък обаче има и своята цена. От 2013 г. насам цените в България са нараснали с над 60%, което означава, че част от увеличените доходи просто компенсират по-скъпия живот. Именно тук се появява разминаването между икономическите отчети и усещането на хората. Докато потреблението расте, доходите продължават да изостават спрямо европейските стандарти.
По показателя „медианен еквивалентен нетен доход“ на Евростат България остава на последно място в Европейския съюз. Средният медианен доход у нас е около 7811 евро годишно, при над 21 000 евро средно за ЕС и над 50 000 евро в държави като Люксембург.
Дори когато доходите се коригират спрямо покупателната способност, разликите остават дълбоки. Това означава, че макар българите да могат да си позволят повече стоки и услуги отпреди десетилетие, те продължават да разполагат със значително по-малък финансов буфер, по-ниска сигурност и по-ограничени възможности за спестяване.
Сходна е ситуацията и при заплатите. България все още е страната с най-ниска минимална работна заплата в ЕС. Минималното възнаграждение у нас е около 550–570 евро за периода 2024–2025 г., въпреки че именно тук, както и в Румъния и Полша, се отчитат най-бързите темпове на нейното нарастване. Това отново поставя страната в позицията на догонваща икономика с положителна динамика, но тръгваща от много ниска база.
В този смисъл изводът за финансовия просперитет през 2025 г. не е еднозначен. България действително расте по-бързо от средното за ЕС, стабилизира публичните си финанси и наваксва част от изоставането си в стандарта на живот. В същото време обаче този растеж все още не се превръща в усещане за „богатство“ за мнозинството домакинства. И разликата между макроикономическия успех и личния доход остава ключовото предизвикателство пред следващото управление без значение от партийното му оцветяване.
Истинският тест за управляващите няма да бъде дали страната е в топ 5 по растеж, а дали този растеж ще се превърне в по-високи доходи, по-малко неравенства и по-голяма икономическа сигурност за хората. Докато това не се случи, България ще продължи да е пример за икономика, която се движи напред, но все още не успява да убеди гражданите си, че наистина стават по-богати.
Източник: Banker.bg
