Властта в лицето на „Прогресивна България“ планира цялостно оздравяване и модернизиране на държавните енергийни дружества. Според управленската програма до октомври 2026 г. трябва да бъде извършен пълен финансов и управленски одит на компаниите, който да оцени задлъжнялостта, ликвидността, разходите, управлението на активите и необходимите инвестиции. След това се очаква да бъдат изготвени конкретни планове за тяхното преструктуриране и развитие.
Кабинетът ще проучи и възможността за продажба на миноритарни дялове от държавни енергийни дружества на Българската фондова борса. Държавата обаче ще запази контрола върху компаниите и стратегическите си интереси. Според правителството привличането на частен капитал може да подобри финансовата устойчивост, управлението и технологичното развитие на дружествата.
Част от промените вече засягат въглищните предприятия „ТЕЦ Марица Изток 2“ и „Мини Марица изток“, които кабинетът планира да отдели от Българския енергиен холдинг и да включи в самостоятелен холдинг. Мярката е свързана с изискванията по Плана за възстановяване и устойчивост за ограничаване на скритата държавна помощ и вътрешното субсидиране в енергетиката.
Въпреки преструктурирането правителството заявява, че няма да закрива въглищната енергетика. Въглищните мощности ще бъдат запазени като стратегически резерв за осигуряване на електроенергия при пиково потребление и кризисни ситуации. Кабинетът иска и промени в европейската политика за търговия с емисии, така че значението на въглищната енергетика за енергийната сигурност да бъде отчетено.
Нов енергиен модел
Според програмата българската енергетика трябва да се основава на комбинация от ядрени, въглищни, газови, водноелектрически и възобновяеми мощности, както и на системи за съхранение на енергия и модерна електропреносна мрежа.
До април 2027 г. се планира изработването на стратегия за устойчиво развитие на енергетиката до 2050 г. Тя трябва да съдържа конкретни инвестиционни приоритети и дългосрочна пътна карта.
Ядрената енергетика остава сред основните приоритети. Предвиждат се действия за удължаване на експлоатацията на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, както и реализация на 7-и и 8-и блок с технология AP1000 на Westinghouse. Ще бъдат проучени и възможностите за използване на малки модулни реактори. Окончателното инвестиционно решение за новите блокове е планирано до октомври 2026 година.
Предвижда се и развитие на хидроенергетиката чрез модернизация на съществуващите ВЕЦ и ПАВЕЦ и изграждане на нови мощности. Възстановяването на пълната разполагаема мощност на ПАВЕЦ „Чаира“ трябва да приключи до юни 2028 година.
Повече газови мощности и капацитет
Правителството планира увеличаване на капацитета за пренос на природен газ между България, Гърция и Румъния. До края на 2029 г. е предвидено и разширяване на подземното газохранилище „Чирен“ до 1 млрд. куб. метра.
Либерализацията на тока за домакинствата ще се извършва поетапно
Освобождаването на пазара на електроенергията за битовите потребители ще бъде извършвано поетапно и при определени условия. Сред тях са наличието на реална конкуренция, информиран избор и защита на уязвимите домакинства.
До април 2027 г. трябва да бъде направен подробен анализ на ефекта от либерализацията върху цените, доходите, инфлацията, енергийната бедност и държавния бюджет. След него ще бъде избран моделът за постепенно освобождаване на цените.
До края на 2026 г. правителството планира и въвеждане на целеви помощи за домакинствата в енергийна бедност. Сред обсъжданите варианти са и т.нар. блокови цени, при които основното потребление на електроенергия ще бъде на по-ниска цена, а по-високото потребление – на по-скъпа тарифа.
Източник: Banker.bg
