Окръжна прокуратура-Пловдив внесе обвинителен акт спрямо осем лица за участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел – за източване на бюджетни средства през „Театрално-музикален и филхармоничен център – Разград“ и Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ гр. Смолян.
Спрямо обвиняемите са повдигнати и обвинения за длъжностно присвояване, извършено в съучастие, като директорите на двата театъра са обвинени в качеството им на извършители, трети обвиняем ще бъде съден като техен подбудител и помагач на двамата директори, а останалите от групата – само като техни помагачи.
Схемата е прилагана през втората половина на 2024 г. чрез подписване на фиктивни трудови договори и превеждане на трудови възнаграждения по невъзникнали трудови правоотношения, като така преведените суми впоследствие са били изтегляни или от фиктивно наетите служители, които ги предавали обратно на участниците в престъпното сдружение, или от някой от помагачите, на които предварително предавали издадените им банкови карти. Присвоените средства са в общ размер над 3 млн. и 300 хил. лева.
Четирима от обвиняемите са предадени на съд и за пране на пари, извършено от лица, които са действали в изпълнение на решение на организирана престъпна група, като деянията са извършени повече от два пъти и са се изразили в придобиване, получаване и държане на имущество, за което са знаели към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление, а именно чрез длъжностно присвояване. Деянията на двама от обвиняемите са квалифицирани и като такива в особено големи размери, представляващи особено тежък случай.
Най-тежкото предвидено от закона наказание, измежду тези за престъпленията, за които обвиняемите са предадени на съд, е лишаване от свобода в размер от 10 до 20 години, както и конфискация. Законодателят е предвидил и наказание лишаване от права. Спрямо притежавано от обвиняемите движимо и недвижимо имущество са предприети действия по обезпечаване на конфискацията, като наказания, предвидени за вменените им във вина деяния.
Аферата гръмна, докато министър на културата беше диригентът Найден Тодоров, който предложи пакет от нормативни и организационни мерки за „предотвратяване на бъдеще измами в сектора“. Реакцията му дойде след скандалните разкрития на разследващите заизточване на публичен ресурс през театрите в Разград и Смолян чрез фиктивни назначения на „промоутъри“ с посредничеството на външна фирма.
„Случващото се в последните дни, за кой ли път показва, че е назряло време за корекция както на методиката на финансиране на държавните културни институти, така и на механизмите за контрол от страна на Министерството на културата“, написа Найден Тодоров в социалните мрежи със заявката връководеното от него ведомство да бъде извършена сериозна проверка, която да установи какво е можело да се предотврати и ако е можело, защо не е направено.
Проверката беше възложена на Главния инспекторат на Министерския съвет и трябваше да обхване всички културни институти. Целта е да открият нарушения там, където има такива, и да подпомогнат ръководствата на институтите в предотвратяването им там, където се установи риск за пробив в системата. Следващата стъпка е предотвратяването на измамите в сектора, за което ще бъде извършен анализ на възможността за централизиране на информационния поток на критични данни с цел мониторинг на системата в държавния културен сектор и предотвратяване на бъдещи пробиви.
„Какво би означавало това? Единна система за продажба на билети, единна система за счетоводство и управление на човешките ресурси и единна деловодна система за регистриране на договори и т.н. Всичко това ще улесни възможността за наблюдение и реакции при нарушаване на финансовата дисциплина на опериращите с публични средства в държавния културен сектор“, написа Найденов във връзка с получаваната от всяка културна институция през министерството субсидия за продаден билет. Оттук произтичат и злоупотребите с изкуственото увеличаване на броя продадени билети.
В тези насоки министърът предложи десет мерки:
1. Промяна на формулата и стандарта на делегирания бюджет и периодите на преизчисление.
2. Ясен и непроменим в рамките на финансовата година бюджет, със заложени месечни лимити, съобразени с даденостите на отделните институти.
3. Класифициране на институтите според вида им, дейността им през последните години, особеностите на региона и съобразено с особените обстоятелства в съществуването на всеки един институт (наличие на сграден фонд, взаимодействие с местната власт и прочие).
4. Фиксиране на минимален и максимален брой щатни бройки, според новосъздадения класификатор.
5. Създаване на система за изчисление на труда и заплащането, съобразена с особеностите на професиите в културния сектор.
6. Фиксиране на административните, творчески и икономически правомощия на ръководните екипи в културните институти.
7. Създаване на система за обективно атестиране на културните институти и работещите в тях, включително периодична атестация на техните ръководители.
8. Създаване на стимули за развитие на културните институти, съчетано с подпомагане на развитието на регионите в страната чрез нова мотивационна система на Държавна задача, заимствана от концепцията за Национална културна стратегия.
9. Създаване на легални стимули за съвместна работа между културните организации от държавния, общинския и независимия сектор.
10. Създаване на дигитална платформа, представяща дейността на всички културни институти от държавния сектор, към която да могат да се присъединяват и други желаещи културни организации.
Културното министерство обяви тогава, че ще разчита на обществена подкрепа, както и на волята на парламента за приемането на промените и те ще бъдат предложени за обсъждане на синдикалните и работодателските организации, както и на културната комисия в следващото Народно събрание. Тодоров пък увери, че промените биха довели до обезсмисляне на опитите за пробиви в системата и бързото откриване на такива. В крайна сметка не стана ясно какво е направено в тази насока, а кадри от културното министерство се измъкнаха сухи от скандала.
Двете служителки от ведомството, за които се твърдеше че са одобрявали финансирането на схемата с фиктивни назначения на скъпоплатени служители в театрите, сменили светкавично културното с регионалното министерство, избягвайки последиците от започналите срещу тях дисциплинарни производства. За бързия маньовър на Диана Арнаудова и Албена Лалева съобщи в отворено писмо до медиите, президента и премиера Институтът за пътна безопасност, набюдаващ процесите в пътния сектор.
След гръмването на скандала Найден Тодоров разпореди проверка с пояснението, че двама души от министерството са „натискали копчето“ за одобряване на плащания. С голямо закъснение обаче стана ясно за образувано дисциплинарно производство срещу Диана Арнаудова – директор на дирекция „Бюджет и финансово-счетоводни дейности“, както и срещу нейната подчинена Албена Лалева. Оказва се, че същото е прекратено, тъй като двете са преминали без излишен шум на работа в МРРБ, където били на щат преди командироване в Министерството на културата.
От Института за пътна безопасност попитаха как се случват тези чудеса в България, посочвайки че Арнаудова е близка със заместник-министъра на регионалното развитие Веселина Терзийска – главен секретар на МРРБ по време на третото правителство на Бойко Борисов.
„Оказва, че в агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) се наблюдава повишен капацитет за злоупотреба с финансови средства. Налице е прехвърляне на ноу-хау от Министерство на културата към АПИ…След като „оправиха“ финансово културното развитие, сега ще се заемат с регионалното ни развитие и особено с пътната безопасност. В тази връзка настояваме за незабавната Ви намеса и преоценка на това какви хора се назначават за заместник-министри и, респективно, какви хора и с какви характеристики и експертизи те препоръчват за толкова чувствителни за обществото ни сектори в държавните институции„, написаха от сдружението.
От МРРБ реагираха като ужилени, окачествявайки писмото като „опит за дискредитиране на представители на ръководството на министерството и на АПИ“. Според тях то било то било „пълно с неверни и манипулативни внушения, свързани с информация за назначения на служители в администрацията“. Още по-несъстоятелни пък били твърденията, насочени към заместник-министър Веселина Терзийска, която нямало как и не можела да назначава който и да било нито в АПИ, нито в МРРБ, „тъй като тя няма такива правомощия“.
Оказва се, че Арнаудова и Лалева наистина са били в добри изходни позиции за напускане на горещите столове в културното министерство след скандала с театрите. Достатъчно е било само да пуснат молби за прекратяване на временното им преместване по силата на т.нар. тристранно споразумение за пренасочване в друга администрация за срок до 4 години. За разлика от Лалева обаче, която се връща точно на предишната си позиция в МРРБ, Арнаудова не оглавява отново дирекция „Финансово-стопански дейности“ на министерството, а е назначена в дирекция „Пътна безопасност и планиране на дейностите по републиканската пътна мрежа“ на АПИ. От регионалното министерство увериха, че имало „напълно валидно правно основание и наличие на всички законови предпоставки“ за това.
Източник: Banker.bg
