Най-големите петролни и газови компании в света съкращават работни места, орязват разходите и редуцират инвестициите с най-бързите темпове след срива на пазара, предизвикан от пандемията от КОВИД-19. Причината – фирмените мениджъри се подготвят за продължителен период на по-ниски цени на суровия петрол. Хиляди служители от сектора бяха съкратени, включително „Шеврон“ и „Бритиш петролиъм“. Бяха обещани и допълнителни икономии на разходи за десетки милиарди долари, с планирано спиране на някои проекти или обявяването им за продажба, тъй като групите се стремят да балансират счетоводните си книги.
Особено силно е засегнат американския шистов бранш, като през миналата седмица „Коноко Филипс“ стана поредната компания, съкратила персонал в отговор на спада. В тази връзка Кърк Едуардс – ръководител на независимия производител от Тексас Latigo Petroleum коментира, че „това не е само проблем на „Коноко“, а „е мигаща червена предупредителна светлина за цялата американска нефтена и газова индустрия.“
Не са пощадени и имунизирани дори най-едрите държавни енергийни дружества: „Сауди Арамко“ продава дял за 10 млрд. щ. долара в мрежа от тръбопроводи, за да набере средства, а „Петронас ъф Малайзия“ съкращава работната си сила с 5 хил. души.
Котировките на суровия петрол са паднали наполовина от върховите равнища, достигнати след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 година. Решението на ОПЕК+ от уикенда да продължи да увеличава производството, въпреки прогнозите за предстоящо свръхпредлагане, пък ще засили ценовия натиск. През последните пет месеца картелът се е прехвърлил от стратегия за ограничаване на добива и поддържане на по-високи цени към връщане на пазарния дял и смазване на конкурентите с по-високи разходи в Съединените щати и други страни извън ОПЕК.
Осем членове на ОПЕК+ се споразумяха на 7 септември на онлайн съвещание да увеличат производството от октомври със 137 000 барела на ден, се казва в изявление на организацията – доста под месечните увеличения от около 555 000 барела на ден за септември и август и 411 000 барела на ден през юли и юни. Сделката означава също, че ОПЕК+ е започнал да отменя предсрочно втория транш от редукции от около 1.65 милиона барела на ден, обявен преди повече от година от осем членове на картела, който вече отмени напълно първия транш от 2.5 милиона барела на ден от април насам, равняващи се на около 2.4% от световното търсене.
Групата за проучвания и консултации „Уд Макензи“ прогнозира, че котировките на петрола сорт „Брент“ ще паднат под 60 щ. долара за барел в началото на 2026 г. и ще остане там „няколко години“, освен ако не се случи геополитически шок. В началото на седмицата фючърсните контракти на „Брент“ за доставка през ноември се разменяха срещу малко под 66 щ. долара за барел. В 15.22 ч. българско време на 9 септември горивото се котираше за 66.69 долара за барел.
При цена под от 60 долара никоя от големите западни петролни компании не може да покрие инвестиционните си планове, както и дивидентите и обратните покупки на акции, които инвеститорите очакват. „Морган Стенли“ предвижда те да ограничат обратните си изкупувания през следващите месеци, като „Бритиш петролиъм“ вече го направи.
Междувременно, равнищата на заеми се върнаха до стойностите, наблюдавани за последно преди петролния бум през 2022 г., който позволи на производителите да изплатят дълговете си. Според „Уд Макензи“, капиталовите разходи за световното производство на черно злато и синьо гориво се очаква да спаднат с 4.3% през тази година – до 341.9 млрд. щ. долара, което ще е първият годишен спад на инвестициите от 2020-а насам.
Американското министерство на енергетиката съобщи през август, че забавянето на капиталовите инвестиции в Съединените щати ще доведе до спад на производството в най-голямата държава производител на суровината на глобуса за първи път от 2021 г. насам. Човешките последици са осезаеми в Тексас – център на американската индустрия и местонахождение на гигантския петролодобивен Пермски басейн.
Главният изпълнителен директор на „Коноко Филипс“ Райън Ланс заяви пред служителите, че един на всеки четирима от тях, или до 3250 души, ще останат без работа до Коледа. Съкращенията на до 8000 работни места в „Шеврон“ са в ход от февруари. И двете компании осъществяват мащабни преструктурирания след големите поглъщания, за които са наети консултантски фирми да наблюдават съкращенията.
„Начинът, по който защитаваме най-много работни места за най-много хора, е да останем конкурентоспособни“, коментира главният изпълнителен директор на „Шеврон“ Майк Уърт през миналия месец. И допълни: „Трябва да поемем контрол над собственото си бъдеще.“ Във Великобритания пък „Бритиш петролиъм“ заяви през януари, че съкращава 4700 работни места в опит да подобри възвръщаемостта за акционерите. Според анализатори, „Ексън мобайл“ е най-добре позиционирана сред големите петролни компании, благодарение на ниския си дълг и свободните си парични потоци, които надхвърлиха 14 млрд. щ. долара през първата половина на 2025 година.
Едрите петролни акули разчитат също на износа на дейности и услуги, както и на нови технологии, като административните, счетоводните и квалифицираните инженерни работни места се местят в страни като Индия, а изкуственият интелект (AI) предлага възможности за по-високи постижения с по-малко средства. „Изкуственият интелект дава на операторите нови начини за оптимизация на един предизвикателен пазар“, посочи Андрю Гилик от фирмата за енергийни данни Enverus.
Американските производители, които от няколко години се представят по-добре от европейските си конкуренти, са особено уязвими на икономическите фактори за шистовия петрол, за чийто добив, според клона на Федералния резерв в Далас, производителите се нуждаят от поне 65 долара за барел, за да реализират печалба. Тази стойност е по-висока от нефтените находища в Близкия изток или ред други офшорни локации.
Броят на сондажните платформи и екипите за фракинг е спаднал до най-ниските нива от четири години насам, според проучване на доставчика на данни Primary Vision и Baker Hughes. Роу Патерсън – управляващ директор на частната инвестиционна група Marauder Capital, влагаща пари в сектора, сподели: „Местните производители на петрол срещат трудности да оправдаят поддържането на сондажните и капиталовите разходи поради нарастващите сметки от митата и ниските цени, дължащи се на увеличеното производство на ОПЕК, което коства работни места.“ Той обяснява, че „проблемът е, че нашето вътрешно производство на петрол може да не е налично когато страната има нужда от него в бъдеще.“
Източник: Banker.bg
