Обикновеният американец не усеща войната с Иран чрез новините за бомбардировките в Близкия изток, а най-вече чрез ежедневните си разходи. Най-прекият и болезнен ефект идва от бензиностанцията. Покачването на цените на петрола бързо се пренесе върху бензина и дизела, което означава, че всяко зареждане на автомобил струва осезаемо повече. За хората, които разчитат на колите си, за да ходят на работа, да водят децата си на училище или просто да живеят нормално, тоест за огромната част от населението, това е тежък удар по джоба.
Войната на Съединените щати и Израел с Иран бързо се превърна в сериозен икономически фактор. Още в първите две седмици конфликтът доведе до рязък скок в цените на петрола с над 40%, което незабавно се отрази на цените на редица ключови стоки и услуги, включително на храните, транспорта и дори жилищното настаняване.
Икономисти предупреждават, че ефектите от конфликта ще се проявят ясно в данните за инфлацията за март, като вероятно ще затруднят Федералния резерв да намали лихвените проценти в близко бъдеще. Според анализатори дори при внезапен спад в цените на петрола, натрупаният инфлационен натиск няма да изчезне бързо.
Успоредно с това военните разходи на САЩ растат с изключително бързи темпове. Операциите срещу Иран струват близо 1 милиард долара дневно и Пентагонът вече е поискал от Конгреса допълнително финансиране от 200 милиарда долара.
Само през първата седмица на конфликта разходите достигнаха 11.3 милиарда долара, въпреки че според мнозина финансисти те са много повече, защото не са включени подготовката и цените на корабите и самолетите. Това е огромен натиск за федералния бюджет и създава политически разногласия във Вашингтон, особено като се има предвид недоволството на част от обществото срещу войната.
Най-прекият ефект от войната върху обикновените американци е рязкото поскъпване на горивата. Цените на дизела са се увеличили с около 34%, достигайки приблизително 5 долара за галон, докато бензинът е поскъпнал с близо 27% до около 3.80 долара за галон. В големите градове като Лос Анджелис и Ню Йорк цените са още по-високи, като бензинът достига около 6 долара, а дизелът вече е почти 7 долара за галон.
Естествено тези увеличения се отразяват на бюджета на домакинствата. Средно американците вече харчат за гориво около 50 долара седмично.
Поскъпването на горивата не засяга само шофьорите. Транспортът е в основата на почти всяка икономическа дейност, което означава, че по-високите цени на бензина и дизела водят до поскъпване на храните, потребителските стоки и всички услуги. Официалната статистика показва, че логистичните разходи нарастват, а компаниите често прехвърлят тези разходи върху крайните потребители.
Допълнително усложнение създава ситуацията около Ормузкия проток, който е ключов маршрут за глобалните доставки на петрол и втечнен природен газ. Ограниченията в корабоплаването вече оказват влияние върху международните пазари, като допринасят за нестабилността на цените.
На 24 март суровият петрол тип „Брент“ отново премина границата от 100 долара за барел, след като предишния ден отбеляза рязък спад от над 10 процента. Колебанията в цените идват от противоречивите сигнали за развитието на конфликта. В началото на седмицата инвеститорите реагираха на обявеното от американския президент Доналд Тръмп отлагане на последващи удари срещу Иран и допуснатата от него възможност за скорошно мирно споразумение. Настроенията на пазарите на горива обаче бързо се промениха, след като Иран заплаши да блокира Персийския залив, както направи с Ормузкия проток.
Финансовите пазари също реагират на ситуацията. Акциите на „Уолстрийт“ отбелязват спад, доходността на държавните облигации се повишава, а доларът поскъпва спрямо други валути. Това отразява несигурността сред инвеститорите и очакванията за продължителен период на високи лихвени проценти.
Огромните средства, необходими за финансиране на конфликта, увеличават бюджетния дефицит и поставят въпроси за дългосрочната фискална стабилност. В същото време общественото недоволство срещу войната нараства, което създава политически натиск върху администрацията и Конгреса.
Американските анализатори са предпазливи с прогнозите, но голяма част от тях смятат, че ако конфликтът се проточи, има реален риск негативните тенденции да се задълбочат, което би могло да доведе до по-сериозно забавяне на икономиката и трайно понижение на жизнения стандарт за значителна част от населението.
Източник: Banker.bg
