Икономиката на Израел се е свила през второто тримесечие, тъй като 12-дневната война на страната с Иран наложи цялостно затваряне на много предприятия. Брутният вътрешен продукт е намалял с коригираните съобразно сезона 3.5% на годишна база, съобщи на 17 август Централното статистическо бюро на еврейската държава – значително под средната оценка за 0.2% растеж на икономисти, анкетирани от агенция „Блумбърг“. Това е първият тримесечен спад от периода октомври-декември 2023-а, когато икономиката се срина с 20.8%, защото избухването на война с терористичната групировка Хамас оказа силно влияние върху потребителските разходи, търговията и инвестициите.
На 13 юни Тел Авив атакува изненадващо Иран в опит да ликвидира ядрената програма на Ислямската република и други военни съоръжения, които според израелското правителство са се превърнали в „екзистенциална заплаха“ за страната. Техеран отвърна с атаки с балистични ракети, които принудиха много израелци да търсят убежище.
Войната с Иран е оказала най-голямо влияние върху разходите за частно потребление, които са спаднали с 4.1%, както и върху инвестициите в дълготрайни производствени физически активи, които са потънали с 12.3%, става ясно от изявлението на Централното статистическо бюро. Бизнес секторът се е свил с 6.2%, а БВП на глава от населението е намалял с 4.4% – до най-ниската стойност на показателя от една година насам.
Централната банка на Израел прогнозира годишен растеж от 3.3% за 2025-а, а Министерството на финансите понижи през миналата седмица прогнозата си до 3.1 процента. За да постигне този целеви параметър, икономиката ще трябва да се възстанови значително през второто полугодие, въпреки твърдото намерение на израелския премиер Бенямин Нетаняху да превземе град Газа през следващите седмици, „за да победи Хамас“.
Тази военна операция може да доведе до разселване на един милион палестинци и ще изисква призоваването на десетки хиляди резервисти, което допълнително ще затрудни икономиката на страната.
„Банката на Израел неотдавна изчисли, че има 4% дефицит в БВП в сравнение с предвоенната тенденция на растеж, което е еквивалентно на около 80 милиарда шекела“, каза Ронен Менахем, главен икономист по пазарните въпроси в Mizrahi Tefahot Bank. Според него, данните от 17 август „отдалечават запушването на дупката“.
Менахем коментира, че е малко вероятно показателите да повлияят на решението на централните банкери за лихвените проценти на съвещанието им на 20 август, предвид извънредните обстоятелства около операцията в Иран. Както и заради обичайната им практика да не разчитат на данни за едно тримесечие, особено в периоди на нестабилност.
Източник: Banker.bg
