Световната енергийна карта отново се разклати, а петролът се върна в центъра на геополитическата сцена като инструмент на натиск и власт. Напрежението в Близкия изток започна локално, но неговата ударна вълна поразява глобалните пазари и достига до всяка икономика, всяка индустрия, всеки бизнес и всеки дом.
В това глобално пренареждане България трябва да реши дали ще е пасивен участник в променящата се система, или активен фактор, който в голямата заплаха вижда и възможности.
Няколко участници дават своя гледна точка към горещата тема за „черното злато“ и неговия диктат, на която списание „Икономика“ посвещава броя си за Май/Юни 2026 г. Сред тях е и Боян Митракиев, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) – най-голямата работодателска организация в страната.
Господин Митракиев, в контекста на напрежението в Близкия изток, както и активната роля на САЩ, виждате ли риск от по-дълбока трансформация на глобалната икономическа среда, а не просто временна криза?
Виждам тенденция феноменът на стагфлация да се превърне в „новото нормално“ за бъдещите икономически кризи и все по-често да виждаме нулев или дори спадащ брутен вътрешен продукт в комбинация с растящи цени. През изминалото столетие това е било много рядка гледка, която допреди броени години дори е била необяснима за икономическата наука. Но днес почти навсякъде се наблюдава масово увеличаване на дълговете и паричната маса, което задушава реалния сектор и производството, създавайки такива стагфлационни периоди. Кризата в Близкия изток само ще засили стимула на правителствата да правят нови държавни разходи чрез заеми без насреща да стои реално производство.
Ако Близкият изток остане зона на продължителна нестабилност, как това ще промени логиката на международната търговия и инвестиции в следващите години?
Това ще засили проучванията и добива на петрол и газ в Латинска Америка и Азия, както и местното производство на стратегически важни продукти като торовете, стъклото, алуминия, стоманата, включително и рафинирането на нефт. Въпросът е дали Европа ще се присъедини към тази тенденция или просто ще замени своите зависимости с нови и когато и при тези партньори настъпи криза, ще се окажем отново без ресурси. Да не забравяме и редкоземните елементи, които де факто изобщо не са толкова редки в природата. Но западният свят си е затворил очите за тях, тъй като извличането им е енергоемко и времеемко, което ни разваля някои енергийни илюзии, в които блажено сме затънали.
Според Вас, дали светът навлиза в период на трайна геоикономическа фрагментация? Какво означава това за европейския бизнес?
Популярно е да кажа „да“, за да ви звуча като дълбокомислен визионер с апокалиптични прогнози, но верният отговор е „не“. Икономическа фрагментация няма и няма да има, и това се вижда ясно в статистиката за международна търговия – през 2025 г. световната търговия е нараснала със 7%, при 4% ръст за 2024 г. По-скоро ще има промяна в търговските партньори и видовете търгувани продукти и услуги. Големи икономики като Япония, Южна Корея, Европа и Индия ще опитат да внасят липсващи ресурси и стратегически продукти от по-предвидими и дори географски по-близки партньори, макар и да са по-скъпи.
Готов ли е българският бизнес за сценарий на продължително високи и нестабилни енергийни цени?
Фактът, че енергийно-интензивната индустрия в Европа и България трябва да оцелява чрез механизми за компенсации, означава, че нещо в енергийната ни политика е дълбоко сбъркано. Енергията в ЕС е два до три пъти по-скъпа от тази в САЩ и Китай, а енергията в България е често два пъти по-скъпа от средното за ЕС. Причините всички ги знаем – липсата на добра свързаност между някои европейски държави, прибързания отказ от действащи, ефективни и безопасни ядрени централи, тежките административни процедури, превръщащи строежа дори на ВЕИ мощности в десетилетна мъка, отказът от добив на петрол и газ, което ни прави зависими от външни шокове и дори прищевки.
Какво според Вас все още подценяваме като дългосрочен ефект от подобни конфликти – икономически, социален или технологичен?
Не подценяваме, а надценяваме способностите си да прогнозираме кой партньор и кой регион е дългосрочно стабилен, за да „аутсорснем“ добива на ресурси и производства, които нашите „зелени“ младежи смятат, че не трябва да съществуват в Европа – все едно въздухът и водата на Земята не са общи. Преди няколко години Европа обяви свои нови стратегически партньори за критични минерали и броени месеци по-късно в една от идентифицираните като стабилни и перспективни партньорки дойде на власт убеден комунист, който се зае да национализира и де факто съсипва минния бранш в страната. Разбира се, този народ има правото да си избере на власт комунист, нашият проблем е защо вместо да добием този метал в Европа, сме тръгнали „да хвърляме боб“ от коя държава на другия край на света да го внасяме за половин век напред.
Формулирайте един най-важен урок за бизнеса от тази ситуация в Близкия изток по отношение на енергия, транспорт, храни.
Тръмп е прав за поне едно нещо – има определен набор ресурси, стоки и услуги със значение за отбраната и енергетиката, които трябва да се добиват и произвеждат „у дома“. Този набор не е голям, но е съществен. Американският президент даде примера, че може да се готвиш за военноморски конфликт, като внасяш военните кораби или компонентите за ракети от своя потенциален враг. Валидно е и за Европа.
Ако подобни геополитически напрежения се превърнат в „новото нормално“, как това ще промени бизнес моделите през следващите години?
Най-важната промяна на ниво модел пред Европа е нуждата от окрупняване на капиталовите ни пазари така, че европейските стартъпи да станат мултимилиардни международни компании, набирайки капитал в Европа. Буквално докато давам тези отговори, Илон Мъск обяви придобиването за 60 млрд. долара на AI стартъп, създаден преди 3 г. Същият стартъп е минал през поне 4 рунда за набиране на капитал. В Европа, първо, че подобен капитал не може да бъде набран на 3/4 от капиталовите ни пазари и, второ, че документите за сделката ще се гледат повече от година от безброй чиновници. После да не се чудим защо европейските гениални бизнес идеи и научни открития се превръщат в американски корпорации, внасящи данъци в американските пенсионни фондове, създаващи работни места, след като тези патенти и открития се регистрират зад Океана.
Текстът е част от бр. 132 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
