27-те държави членки на Европейския съюз ще могат доброволно да пренасочват неусвоени средства от кохезионните фондове за инвестиции в отбрана. Това става ясно от изказване на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по повод новия амбициозен план за превъоръжаване.
Тя отбеляза, че отделяните досега под 2 на сто от БВП за отбрана са крайно недостатъчни и според анализите те трябва да са над 3%, предава БНР.
Времето на илюзиите вече приключи. Европа е призована да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана“, каза председателят на Европейската комисия, цитирана от RTE.
„Имаме нужда от скок в европейската отбрана. Нуждаем се от него сега.“
ЕС вече изпрати ясен сигнал, че се движи в тази посока, като миналата седмица европейските лидери одобриха плана на Комисията, насочен към мобилизиране на до 800 милиарда евро за увеличаване на разходите за отбрана.
Той предлага на страните членки да бъдат предоставени подкрепени от ЕС заеми до 150 милиарда евро и облекчава фискалните правила, за да позволи на държавите да харчат много повече.
Премиерът Росен Желязков пък заяви, че ще предложи България да използва неусвоените средства по Плана за възстановяване и устойчивост. През тази седмица вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев трябва да представи подробен анализ на проектите, които отпадат. Така ще стане ясен окончателно размерът на средствата, които страната ни не успя да усвои по ПВУ.
От изказването на Фон дер Лайен не става ясно дали парите по ПВУ ще могат да бъдат пренасочени, но е сигурно, че тези по т.нар. кохезионни фондове, които са предназначени за развитие на по-бедните европейски региони, ще могат да се ползват за инвестиции в отбрана. Също така се ще бъде премахнато ограничението за кредитиране на отбранителната индустрия, което сега има Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).
Фон дер Лайен каза, че редът за сигурност в Европа е „разклатен“, което предполага, че континентът вече не може да разчита на „пълната защита на Америка“, предава RTE.
Европейските правителства са подложени на натиск да засилят отбраната, тъй като президентът на САЩ Доналд Тръмп поставя под съмнение ангажимента на Съединените щати – гарантът за сигурността на Европа след Втората световна война – да поддържат централната си роля в НАТО. Отдалечаването на Тръмп от НАТО идва на фона на сближаването с Русия. Той настоява да се сложи бърз край на войната в Украйна, но има опасения, че той ще дойде за сметка на много неблагоприятна сделка за нападнатата държава.
Заявявайки, че на руския президент Владимир Путин „не може да се има доверие“, а само „възпиране“, Фон дер Лайен отбеляза, че Кремъл харчи повече за своите военни, „отколкото цяла Европа взета заедно“.
Всички искаме да живеем в по-спокойни времена. Но съм убедена, че ако разгърнем индустриалната си мощ, можем да възстановим възпирането срещу онези, които искат да ни навредят“, каза тя.
„Време е да изградим Европейски съюз за отбрана, който гарантира мира на нашия континент чрез единство и сила.“
Дискусиите за това как да се увеличи военната мощ на Блока ще продължат на срещата на върха в Брюксел следващата седмица. Тогава Комисията ще представи бяла книга с допълнителни опции за „съществено увеличаване на финансирането за европейската отбрана“.
Европейският съвет ще продължи да работи за изграждане на нашето възпиране, за укрепване на сигурността на нашия континент“, каза Антонио Коста, който ръководи органа, обединяващ 27-те държави от ЕС, пред депутати в Страсбург.
Източник: Economic.bg
